Крайезерната гора – (Петко Шипинкаровски, Северна Македониja)

КРАЙЕЗЕРНАТА ГОРА

Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония

Мирише на дъжд, на билки и сладостна липа.

Реещият прашец опиянява с любов и се слива смирено.

Стоя на брега. Продължителният дъжд танцува в ритъм.

Езерото прави гърбица от приказен риф.

Ех, навсякъде блести от пролетта!

Ято птици, крайезерна гора, бели опали

и храсти заедно с езерото трескаво бродят в заробените ни мисли.

О, бяла луна, прокоба на изгубените деца!

Стоя, пясъчният часовник отчита крайезерното бреме,

а гладът дълбае в нерва. Мирише на пресъхнала рана.

Езерото ядосано хвърля яростна пяна и удря брега,

плачейки от гневното копие в простреляната страна.

А градът е свит, гърлата са стегнати и сърцата окървавени...

Тъжните тротоари и плачещите върби шептят:

Посадете липи! Те предлагат лекарство и сочни аромати.

И даряват с палави мисли от светлината, която носят!

КРАJЕЗЕРСКА ШУМА

Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македониja

Измешано: мирис на дожд, тревки и слач на липа.

Се разлева полен, опојно в дамар влегува стишен.

Стојам на брегот. Далги и дожд танцуваат в ритам,

езерото – грпки на самовилски гребен прави.

Ех, блесок припиен – пролетна сеанса;

јато птици, крајезерска шума и опали бели,

прашума уми; ко в езерска трска шета заробен мисла,

о, луњо бела – прокоба на изгубени чеда.

Стојам, песочен часовник отчукува крајезерско бреме,

а гладта длаби в дамар. Мирис на пресушена рана.

О, серто езероto фрла бесни пени, го удира брегот,

ко плач од луто копје во прострелана страна.

А градот стуткан, собрани грла, обоени срца.

Тротоари жални, изумрени врби, шепотат:

посадете липи, лек – сочни мириси нудат,

падат зер и штури мисли, блесок што носат.

Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичния ми "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език (2016).

Думи за автора:

• Шипинкаровски (1946) е писател и поет, публицист, драматург, есе ист и литературен критик. Роден е в с. Будимирци, Битолско. Възпитаник е на Университета „Свети Кирил и Mетодий”, Скопие. Автор е на книгите: „Изкоренени души” (роман, 2003 г.); „Духът на войводата” (монодрама за Толе Паша, 2003); „Петра” (роман, 2005 г.); „Черна любов” (роман, 2006 г.); „Дъбовник” (роман, 2009); „Златни обеци за Мария” (роман, 2011 г.); „Децата на Мария” (роман, 2012 г.); „Сутришна молитва” (роман, 2015); „Когато тръгна Цвета за чужбина“ (романизирано монография, 2006); „Стружки признания“ (романизирано монография, 2007); „Седнал на Орлица“ (поезия, 2006); „Бели ветрове” (поезия, 2009); „Зломислие“ (пое зия, 2011); „Бели сутрини“ (поезия, 2013); „Очаквайте дъждовете (поезия, 2015); „Рудолф Арчибалд Райс за Македония и македонците” (проучване, 2006); Съавтор е на книгите: „Колекция събрани песни”Миладинови” (145 години от излизането на Бюлетин на народни песни от братя Миладинови, 2006); 17. „Известия есета и научни трудове”, 2010); „От един до друг бряг“ (антология на македонски и хърватски автори, 2014); „Когато животът е из куство, изкуството е живот” (есета, 2014). Член е на Дружеството на писателите на Македония и на МНД, Битоля. Той е главен редактор и отговорник на списание „Бранувања” (Вълнение) и организатор на „Стружките литературни срещи” в Струга. Носител е на множество награди и признания.

Авторът е починал на 26 януари 2020 година.