КЪЩНА ПАЯЖИНА

  (превод от македонски)

Замисляли ли сте някога,

че къщната паяжина

е най-нежния орган на вашия дом,

че всичко, което бълнувате с устните на кошмара,

тя попива в мекотата на ъглите на стаята,

която само заради нея

те не са повече геометрия на една крайност,

че и мълчанието ваше тя тъче,

а паячето, което в нея живее,

от засада винаги дишането ви ще лови

с издишванията разпънати между стените?

Запитвали ли сте се в моменти,

когато всичките камъни от нея се раззиждат,

и като сънища около вас плават,

защо лястовица тя става

и постоянно всеки миг кръжи около къщата,

за да запомни всичките въздушни входове

до гнездото си от слюнка и кал, под верандата?

Някога зачудвали ли сте се,

защо, когато през есента денят намалява

един чуден вятър, като горещ въздушен път,

безплътно ви повдига ръцете,

преди една дълга миграция,

с която денят отново започва да расте

като белодробни крила от една окована нощ?...

КУЌНА ПАЈАЖИНА

  Автор: Борче Панов, Македониja

Сте помислиле ли некогаш

дека куќната пајажина

е најнежниот орган на вашата куќа,

дека се што бладате со усните на кошмарот,

таа го впива во мекоста на аглите од собата

што само поради неа

не се повеќе геометрија на една конечност,

дека и молчењето ваше таа го ткае,

а пајачето што во неа живее

од пусија секогаш, дишењето ќе ви го лови

со издишките распнати помеѓу ѕидовите.

Сте се запрашале ли во миговите,

кога сите камења од неа се разѕидуваат

и како соништа околу вас лебдат,

зошто ластовичка таа станува

и постојано секој миг од куќата го облетува

за да ги запамети сите воздушни влезови

до гнездото од плунка и кал под тремот.

Сте се запрашале ли некогаш,

зошто кога со есента се скусува денот,

еден чуден ветар, како топол воздушен пат,

бестелесно ви ги поткрева рацете

пред една долга селидба

со која денот повторно почнува да расте

како белодробни крилја од една окована ноќ...