Мъжка песен
Видях продажното лице на злото,
на завистта присвитите очи,
на алчността подпухналите скули,
вратът дебел на ненаситността.
Разбрах, че давайки не получаваш,
че често те ограбва подъл враг,
че докато достойно продължаваш
по пътя, някой ти подлага крак.
Въпреки това реших, да остана чист човек,
да се радвам на мига със приятели до мен.
Да вдигнем тежки чаши за добрите,
за верните приятели до нас,
да бъдем благодарни на съдбата,
че заедно сме в този кратък час.
Дошло е време всички честни хора,
открито да си подадем ръце,
да се прегърнем силно като братя,
достойно своя път да продължим.
Макар да знам, че злото не умира
Поех по друг път, стръмен и нелек
Какъв да бъде всеки сам избира
Но по-щастлив е честния човек
Ето затова реших, да остана чист човек,
да се радвам на мига със приятели до мен.
Да вдигнем тежки чаши за добрите,
за верните приятели до нас,
да бъдем благодарни на съдбата,
че заедно сме в този кратък час.
Дошло е време всички честни хора,
открито да си подадем ръце,
да се прегърнем силно като братя,
достойно пътя си да продължим.
Male song
I saw the face of Wrong – corrupt and hollow,
The screwed up eyes of envy - stuck in me,
the bloated cheeks of greed until it swallows,
the bull-neck of insatiability.
I understood – you don’t receive by giving
And often you get robbed of sneaky foe.
Until with dignity you keep on going,
somebody trips you up upon the road.
Even thou I choose to be pure man until the End,
to respect the joy I feel every moment with my friends.
Let’s make a toast about the good in people,
about the loyal friends with us tonight.
And let’s be grateful to the fate that gave us
a chance to be together one more time.
The time is now for everyone who’s honest
to give a hand as frankly as old friends,
to hug each other warm and hard like brothers,
to go with dignity along the way.
I know immortal nature of the Evil
but took another hard and steeper way.
What person you will be is your decision.
But happiness belongs to honest men.
This is why I choose to be pure man until the End,
to respect the joy I feel every moment with my friends.
Let’s make a toast about the good in people,
about the loyal friends - with us tonight.
And let’s be grateful to the Fate that gave us
a chance to be together one more time.
The time is now for everyone who’s honest
to give a hand as frankly as old friends,
to hug each other warm and hard like brothers,
to go with dignity along the way.
© Яким Дянков Todos los derechos reservados