Mary Craig ist Mutter von zwei schwersbeschaedigte Kinder
Мери Крейг е майка на две деца инвалиди.
SCHMERZ
Den Schmerz nicht auslassen, ihn zulassen.Haerte ist Abgrenzung.Ausgrenzung.Da entsteht, waechst nichts Neues.Ungeschuetzt sein und lernen den Schmerz aufzunehmen, ihn schoepferisch werden zu lassen.
БОЛКА
Да не игнорираме болката, да я допуснем. Твърдостта е разграничаване. Изолиране.Тогава не се създава, не пораства нищо Ново. Да не се предпазваме и да се научим да приемаме болката, да я оставим да създава.
EWIGKEIT
Das Streben nach Dauer gehoert zu unserem Wesen.Wie tief dieses Beduerfnis in uns ist, ist uns nicht immer bewusst.Wir erleben es ,wenn Vertrautes,Gewohntes, fuer unveraenderlich Gehaltenes ploetzlich sich zu aendern beginnt oder gar aufzuhoehren, nicht mehr zu existieren droht.Dann greift der Schauder der Vergaenglichkeit nach uns und wir werden uns erschreckend unserer Abhaengigkeit bewusst, unserer Zeitlichkeit.
ВЕЧНОСТ
Стремежът към дълговечност е част от нашата същност. Ние не винаги осъзнаваме, колко дълбока за нас е тази потребност. Изживяваме я, когато Познатото, Навикът, Считаното за Непроменимо, внезапно започва да се променя или ни заплашва възможност, то въобще да прекъсне и вече да не съществува. Тогава ни сграбчва кошмарът на Преходността и ние ужасени осъзнаваме нашата зависимост и Временност.
EINSAMKEIT
Denn je mehr wir uns von anderen unterscheiden, um so einsamer werden wir, und sind damit der Unsicherheit, dem Nichtverstanden- , dem Abgelehnt - und unter dem Umstaenden dem Bekaempftwerden ausgesetzt.Riskieren wir aber andererseits nicht, uns zu eigenstaendigen Individuen zu entwickeln, bleiben wir zu sehr im Kollektiven, Typischen stecken: wir bleiben unserer menschlichenWuerde etwas Entscheidendes schuldig.
САМОТА
Понеже, колкото повече се отличаваме от другите, толкова по-самотни ставаме и така сме обречени на несигурност, неразбиране, отхвърляне. И при определени обстоятелства започва борба срещу нас. Ако от друга страна обаче не рискуваме да се развием като самостоятелни индивиди, оставаме твърде много потопени в Колективното, в Типичното: оставаме сериозни длъжници на нашето човешко достойнство.
VERLUSTANGST
Nicht erwachsen werden.Dem anderen hoerig sein, das macht Verlustangst.In ihn kriechen, um ihn zu halten, sich aufgeben, das treibt den anderen weg.Die Hingabeseite wird ueberwertig erlebt, dadurch bekommt der Partner Ueberwert.
СТРАХ ОТ ЗАГУБА
Да не порастваме. Да бъдем зависими от другия. Това поражда страх от загуба. Да се сврем в другия, за да го задържим, да му се предадем напълно, това прогонва другия човек.Тази отдаденост се изживява като изключително ценна, по този начин партньорът придобива свръх - стойност.
FRUEHLING
Als ich aufhoerte, mir selbst leid zu tun, begann ich immer mehr ueber Kummer und Leid in unserem Leben nachzudenken.Nach und nach kam ich zu der Ueberzeugung, dass, obwohl das Leiden selbst etwas Schmerzvolles und Zerstoerisches war, es auch Gutes, Staerkung bewirken konnte.Es fuehrte zu innerem Wachstum, es war der Weg vom Winter zum Fruehling.
ПРОЛЕТ
Когато престанах да се самосъжалявам, започнах все повече да размишлявам за мъките и страданията в нашия живот. Все повече и повече стигах до убеждението, че въпреки че страдането само по себе си беше нещо болезнено и разрушително, то можеше да предизвика също и Добро, Каляване на душата. То водеше към вътрешно израстване, беше пътят от Зимата към Пролетта.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados