24 sept 2023, 9:24  

Нощта на кривите сенки/Ніч кривих тіней. 

  Тraducciones » Poesía, от Български
717 7 16
1 мин за четене
Нощта на кривите сенки

 

Все очаквах да хлопне вратата, 

даже ключа не бях превъртяла,

но останах сама с тишината

в тази вечер, от студ побеляла.

 

Телефонът мълчи уморен,

всички вещи лежат по местата,

само аз не намирам покой,

бавно дави ме самотата.

 

Силуети поглъща нощта,

криви сенки рисува стената,

и часовникът като ехо тиктака

"празнота, празнота,

                             празнота"...

**********************************
Ніч кривих тіней.

 

Все чекала коли грюкнуть двері
і на ключ їх не замикала,
та лишилась у тиші я мертвій
у той вечір, і холодно стало

Телефон від утоми змяк
усі речі лежать на місцях,
не знайти собі місця ніяк,
то ж тону у самотності я

Силуети ковтають ніч,
на стіні кривих тіней кіч,
і годиник вицокує в такт:
"пустота, пустота, пустота"

–––––––––––––––––––––––––––––––

 *превод на украински - Сенилга (Сенилга)

Понеже преводът пристигна малко по-късно, го прибавямЕ на страницата на моето!

Благодаря, Сени!

 

© П Антонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Златна - Благодаря!
  • "Силуети поглъща нощта,
    криви сенки рисува стената,"
    Благословена вечер за теб и твоето семейство, palenka (П Антонова)! Бъдете здрави!
  • 🌼Благодаря, Злати!
  • Поздравления, Пепи!
  • Благодаря, приятелко ❤️ !
  • Благодаря на всички ви!
    Тука е с превод, благодаря на редактора!
  • Разкош, Пепи!💖💖💖
  • 🤗 ❤️ ❤️ ❤️
  • Следван, и отлично! Пеппи! Какое простое и классное решение!
  • Пете! 😘
  • Чудово!
    бліц - переклад


    Все чекала коли грюкнуть двері
    і на ключ їх не замикала,
    та лишилась у тиші я мертвій
    у той вечір, і холодно стало

    Телефон від утоми змяк
    усі речі лежать на місцях,
    не знайти собі місця ніяк,
    то ж тону у самотності я

    Силуети ковтають ніч,
    на стіні кривих тіней кіч,
    і годиник вицокує в такт:
    "пустота, пустота, пустота"
  • Оххххх,това усещане за празнота не ме напуска и това е. Хареса ми.
  • Филке - ❤️ благодаря!
  • Мимке, Гоше - благодаря ви!
    Първата половина е част от първите ми стихотворения, писано още по времето, когато нямаше мрежа и публикувахме в разни национални вестници, които имаха страници за публикуване на читателски творби. Тогава печатехме на пишмаш под индиго. Изпращахме напечатан екземпляр в хартиен пощенски плик на адреса на редакцията и ако беше одобрено. отговаряха до няколко дни в кой брой и на коя страница ще е публикувано. Дали днешната младеж може да си представи как се комуникираше тогава?
    По едно време изгубих всичко, след това изчезнаха и някои от тези вестници, и спрях да съхранявам. Докато един ден в мрежата познат ми даде линк към "откровения" със съвет да не се пилея, а да съхранявам и споделям.
    Само началото помня, и че беше 5 куплета... Минало
    Чувството на празнота, Гоше, така е!
  • Дааа, тъй като познавам точно това усещане, ще кажа само, че си уловила неговата същност!...
    Поздравявам те.
  • "Силуети поглъща нощта,
    криви сенки рисува стената" - чудесно пресъздаване на вътрешното състояние на лирическата!!! Поздравявам те, Пепи!😍
Propuestas
: ??:??