Все очаквах да хлопне вратата,
даже ключа не бях превъртяла,
но останах сама с тишината
в тази вечер, от студ побеляла.
Телефонът мълчи уморен,
всички вещи лежат по местата,
само аз не намирам покой,
бавно дави ме самотата.
Силуети поглъща нощта,
криви сенки рисува стената,
и часовникът като ехо тиктака
"празнота, празнота,
празнота"...
Все чекала коли грюкнуть двері
і на ключ їх не замикала,
та лишилась у тиші я мертвій
у той вечір, і холодно стало
Телефон від утоми змяк
усі речі лежать на місцях,
не знайти собі місця ніяк,
то ж тону у самотності я
Силуети ковтають ніч,
на стіні кривих тіней кіч,
і годиник вицокує в такт:
"пустота, пустота, пустота"
–––––––––––––––––––––––––––––––
*превод на украински - Сенилга (Сенилга)
Понеже преводът пристигна малко по-късно, го прибавямЕ на страницата на моето!
Благодаря, Сени!
© П Антонова Todos los derechos reservados