(превод от хърватски) 

Все повече грижи има, но ти не си виновна. 
Все повече книги има, а все по-малко читатели. 

Затова спокойна бъди поради чуждите съображения. 
Все повече се срещат хора, а все по-рядко човеци. 

На тебе се радвам, звезда ненагледна. 
Все повече глави има, а все по-малко знание. 

От теб не се страхувам и не съм прокажен. 
В живота все повече връзки има, а все по-малко любов. 

И не се прозявам от глад и безсъние. 
Все повече пеят, все по-малко са песните. 

Блясък и топлина има по кожата и гърба ти. 
Навсякъде подтиснати, воюващи граници... 

Приятна си и сладка, с дар на веселячка. 
Всичко е в мрак, публичен бардак. 

Аз за теб съм мъж, но с ярко око. 
Светът се разпада и всичко човешко е рядко. 

Моята сила отеква в твоята женственост. 
Един отчаян мъж го утешава ковчегът. 

Всичко, което ни е дадено, го опустошихме. 
Училищата са разпасани, а децата ни пред екрана. 

Светът на себе си се чуди, че нищото тежи, 
а ние сме съюз от луди – надявам се – различни! 



POLEĐINA 

     Autor: Fikret Cacan, Hrvatska 

Sve je više briga, a ti nisi kriva. 
Sve je više knjiga, a sve manje štiva. 

Zato mirna budi iz razloga svojeg. 
Sve je više ljudi, sve je rjeđi čovjek. 

Po tebi se ravnam, zvijezdo poravnanja. 
Sve je više glava, a sve manje znanja. 

Od tebe ne prezam, a nisam ni gubav. 
Sve je više veza, sve je rjeđa ljubav. 

I više ne zijevam od gladi i nesna. 
Sve je više pjeva, a sve rjeđa pjesma. 

Sjaj i dodir kože, nosnice i leđa. 
Posvuda se glože, zakrvljena međa. 

Hranjiva si, slatka, s darom veseljaka. 
Sve je više mraka, javnoga šupljaka. 

Uz tebe sam muško, ali vedre vjeđe. 
Raspalo se društvo, sve je ljudsko rjeđe. 

Moje snage odjek usred ženstva tvojeg. 
Izbezumljen čovjek, teše mu se kovčeg. 

Sve što nam je dano – kao poharano. 
Školstvo rasparano, djeca pred ekranom. 

Svijet se sebi čudi – ništavilu teži. 
Mi smo savez ludi – nada protuteži.