Баху-Меседу Расулова

Като почукваше с бастун по калдъръмената селска уличка, бавно вървеше сляп старец. Той знаеше наизуст много цитати от Корана, а и много молитви. Съселяните му уважаваха мъдрия дядо и го канеха на всички по-важни мероприятия. Днес се връщаше от тържество по повод раждането на момче. Мъдрецът произнесе молитва и даде на младенеца име.

После, като се връщаше, срещна млад съселянин, отговори на поздравите му и с неговата помощ седна на крайпътен гладък камък. Както винаги, лицето на стареца светеше, озарено от жизнерадостна усмивка. Сложил двете си ръце една над друга върху дръжката на бастуна си, той каза:

–Добре е, че можем да прекратим пътя си, ето така, временно да прекъснем по свое желание изминатото и предстоящото. Ех, ако можехме също да спрем и изтичането на времето, което неумолимо тече от бъдещето към миналото.

–А настоящето? Вие забравихте сегашното време! – учудено каза младият мъж.

–Къде е то, настоящето? То е само един миг! Ето, минутата на нашата среща вече се покри с миналото и по никакъв начин не можеш да я върнеш. Също така, когато човек върви по пътя, изминатата част остава в миналото, частта пред него е бъдещето, което с всяка крачка също изчезва в миналото.

–Но, ето... Аз вървя срещу Вас. Изминатият от Вас път за мене е предстоящ и – обратното. Също така и годините, които сте изживели, за мен са предстоящи. И имам твърде много настоящо време!

–Дай, Боже! Ето: току-що дадох име на момченце, което се роди вчера. Неговият живот се съкрати с един ден. И този ден в живота му никога няма да се повтори. Както казват философите, в една и съща река не може да се влезе два пъти. И човек не може да изживее едно и също нещо два пъти. Всеки миг е сегашно време и затова той трябва да се цени.

–Но такива мигове в човешкия живот има колкото искаш. Заслужава ли си заради това да преживяваш?

Превод: Живодар Душков

ПОСТАРЕЛ НА ДЕНЬ

Баху-Меседу Расулова

Постукивая сучковатую палку о камни мощёной улочки села, медленно идет слепой старик. Он наизусть читает многие цитаты Корана, многие молитвы. Сельчане очень уважают мудрого старца и приглашают именно его на все важнейшие мероприятия. Он сегодня возвращается с торжества в честь рождения малыша. Мудрец, прочитав молитву, дал младенцу имя.

Повстречавшись с молодым односельчанином, он ответил на приветствие и с его же помощью присел на придорожный большой гладкий камень. Лицо старика, как всегда светила, жизнерадостной улыбкой. Положив обе руки, один над другим на рукоятку палки, он сказал:

–Хорошо, что мы можем течение дороги, пройденное и предстоящее вот так временно прервать по своему желанию. Если б только могли вот так же приостановить течение времени, которое неумолимо идет из будущего в прошедшее.

–А, настоящее? Вы забыли настоящее время, - сказал молодой, удивлённо.

–Где же оно настоящее. Это лишь мгновение. Вот минута нашей встречи уже покрылась прошлым и её не вернуть ни за что. Также, когда человек идёт по дороге, пройденная часть дороги уходит в прошлое, предстоящая часть это будущее, которое с каждым шагом тоже уходит в прошлое.

–Ну, вот. Я иду вам навстречу. Пройденная Вами дорога, для меня предстоящая и наоборот. Также и годы жизни, что вы уже прожили, мне предстоит жить. И много у меня настоящего времени.

–Дай то Бог. Вот только что, дал имя мальчику, родившемуся вчера. Жизнь его сократилась на один день. И этот день в его жизни никогда не повторится. Как философы говорят, в одну и ту же реку не войти два раза, также один и тот же миг,  человек не сможет прожить два раза. Каждый миг это настоящее время, которым нужно дорожить.

–Но точно таких же мгновений в жизни человека сколько угодно и стоит ли из-за этого переживать.

–Переживать не стоит, но размышлять об этом полезно, чтобы научиться ценить время, - сказал старик и поднявшись медленно пошел дальше.

–Да преживяваш, не си струва! Но да размишляваш върху това, е полезно, за да се научиш да цениш времето! – каза старецът и като се надигна бавно, потегли по пътя си.