20 oct 2011, 8:09

Портрет / Николай Гумильов/ 

  Тraducciones » Poesía, De ruso
1875 0 2
2 мин за четене

 ПОРТРЕТ

 

 Николай ГУМИЛЁВ

 ПОРТРЕТ

 

Николай ГУМИЛЬОВ


Лишь чёрный бархат, на котором
Забыт сияющий алмаз,
Сумею я сравнить со взором
Её почти поющих глаз.

Её фарфоровое тело
Томит неясной белизной,
Как лепесток сирени белой
Под умирающей луной.

Пусть руки нежно-восковые,
Но кровь в них так же горяча,
Как перед образом Марии
Неугасимая свеча.

И вся она легка, как птица
Осенней ясною порой,
Уже готовая проститься
С печальной северной страной.

 

 

Със черен бархет, върху който

забравен е блестящ елмаз,

могъл бих да сравнявам тоя

почти напяващ взор тогаз.

 

И порцелановото тяло

подтиска с тъжна  белота,

като цветче от люляк бяло

под избледняваща луна.

 

Ръцете и са нежен восък,

но в тях гореща е кръвта,

тъй, както пред икона божа,

неугасима е свещта.

 

И лека тя е, като птица

във ясна есенна зора,

решена  скоро да напусне

печална северна страна.

 

 

© Гинка Якимова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

  • Помислих върху предложението на Тошко за иконата.

    Ръцете и са нежен восък,
    но в тях гореща е кръвта,
    така пред майчицата божа,
    неугасима е свещта.

  • Гумильов е много готин автор и е можело да си поиграеш малко повече, например с ритъма. Има една печатна в "икАНона божа", според мене трябва да стане "икона Божа", а най-добре направо да се махне и да се измисли как да се сложи там Дева Мария, щото разликата ми се струва значима.

    Вярно е, че римите между първи и трети стих в оригинала са понякога приблизителни (птица-проститься, тели-белой) но птица-напусне ми се струва малко прекалено.

    Не се обезсърдчавай, сигурен съм, че преводът е съвсем възможен, но просто му трябва още!
Propuestas
: ??:??