ПОРТРЕТ
Николай ГУМИЛЁВ |
ПОРТРЕТ
Николай ГУМИЛЬОВ |
|
Със черен бархет, върху който забравен е блестящ елмаз, могъл бих да сравнявам тоя почти напяващ взор тогаз.
И порцелановото тяло подтиска с тъжна белота, като цветче от люляк бяло под избледняваща луна.
Ръцете и са нежен восък, но в тях гореща е кръвта, тъй, както пред икона божа, неугасима е свещта.
И лека тя е, като птица във ясна есенна зора, решена скоро да напусне печална северна страна.
|
© Гинка Якимова Все права защищены
Помислих върху предложението на Тошко за иконата.
Ръцете и са нежен восък,
но в тях гореща е кръвта,
така пред майчицата божа,
неугасима е свещта.