20.10.2011 г., 8:09  

Портрет / Николай Гумильов/

2.3K 0 2
1 мин за четене

 ПОРТРЕТ

 

 Николай ГУМИЛЁВ

 ПОРТРЕТ

 

Николай ГУМИЛЬОВ


Лишь чёрный бархат, на котором
Забыт сияющий алмаз,
Сумею я сравнить со взором
Её почти поющих глаз.

Её фарфоровое тело
Томит неясной белизной,
Как лепесток сирени белой
Под умирающей луной.

Пусть руки нежно-восковые,
Но кровь в них так же горяча,
Как перед образом Марии
Неугасимая свеча.

И вся она легка, как птица
Осенней ясною порой,
Уже готовая проститься
С печальной северной страной.
 

 

 

Със черен бархет, върху който

забравен е блестящ елмаз,

могъл бих да сравнявам тоя

почти напяващ взор тогаз.

 

И порцелановото тяло

подтиска с тъжна  белота,

като цветче от люляк бяло

под избледняваща луна.

 

Ръцете и са нежен восък,

но в тях гореща е кръвта,

тъй, както пред Светата Дева

неугасима е свещта.

 

И лека тя е, като птица

във ясна есенна зора,

решена  скоро да напусне

печална северна страна.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Помислих върху предложението на Тошко за иконата.

    Ръцете и са нежен восък,
    но в тях гореща е кръвта,
    така пред майчицата божа,
    неугасима е свещта.

  • Гумильов е много готин автор и е можело да си поиграеш малко повече, например с ритъма. Има една печатна в "икАНона божа", според мене трябва да стане "икона Божа", а най-добре направо да се махне и да се измисли как да се сложи там Дева Мария, щото разликата ми се струва значима.

    Вярно е, че римите между първи и трети стих в оригинала са понякога приблизителни (птица-проститься, тели-белой) но птица-напусне ми се струва малко прекалено.

    Не се обезсърдчавай, сигурен съм, че преводът е съвсем възможен, но просто му трябва още!

Избор на редактора

The Gazette - Without a trace

Nevium

Преведено от японски! Приземявам бавно крехкото си съзнание, така че стъпките ми звук да не издават....

Хубаво - Михаил Анищенко Шелехметский

Masha13

Михаил Анищенко (09.11.1950–24.11.2012, Шелехмет) — руски поет, прозаик ХУБАВО Червенушки и чинки, и...