(Превод от босненски)

Може ли да разцъфне човекът,

като кокичето да се появи

и да разклати снега от раменете си?

Да е като планинските преспи сняг –

реката да си отмива

греховете в него?

Да е като яркото и чисто

слънце – да бъде такъв, какъвто

майка му го е родила,

без да се променя?

Лятото фокусира младостта ми,

в блатото на есента достигам зрелостта си,

през зимата побелява косата ми,

ала ето пролетта е в очите ми.

Тя се завръща в душата ми от топлите места.

Тялото, което нося, ù сътворява крила,

и може би само от лютата зима,

като бял гълъб, тя под стряхата се скрива.

А може би тялото ми е, за да гнезди птици,

или е някой малък и тесен кафез,

докато птиците в гнездото бъдат

и докато литнат високо във въздуха?

А дали ще искат да се върнат обратно,

или някъде другаде ще се установят?

Ето точно сега една отлетя,

но някой ще каже, че вятърът се движи.

Пролетта дойде. Познах я по аромата ù,

още по влажната пръст и зелената ù трева;

някои помахват с криле на пеперуда,

чуруликат птици на клон със цветчета,

от росните цветя нектари пият.

Някои от тях, подобно на мравките,

или на пчелите прекрасни, са посветени да работят.

А някои от тях искат през зимата да спят като мечките

и да не изпитват глад, да продължават да спят…

Пролетта дойде –

за някои само поредната,

а за някои може би от последните,

или по-скоро последната…

PROLJEĆE JE STIGLO

   Autor: Džabir Sedić, B. I H.

Može li obeharati čovjek,

k'o visibaba izvući se,

i stresti snijeg sa ramena?

K'o planinski smetovi snijega

da se u rijeke grijesi

otplave sa njega?

Pa da se suncu žarkom,

čist - k'o od majke rođen,

pokaže – bez da slaže:

Promjenio sam se!

Ljeta žariše moju mladost,

u blatu jeseni doživjeh zrelost,

zime obijeliše moju kosu,

al', evo, proljeća na vidiku!

Vratila se duša iz toplih krajeva,

tijelo da nosi, stvori mu krila,

a možda se samo od zime ljute,

kao golub, bila pod strehu skrila.

A šta je tijelo do gnijezdo ptici,

il' nekoj kavez, tijesan i uzak.

do kad će ptica u gnijezdu biti,

kad će da se vine visoko u zrak?

I hoće li doći ponovo natrag,

il' će negdje drugo da se smiri?

Evo, baš sad, jedna odlazi,

neko bi rek'o – to vjetar piri.

Proljeće je stiglo, poznajem mu miris,

još vlažna zemlja i zelena trava,

neko će mahati k'o leptir krilima,

cvrkutati k'o ptica na behar grani,

iz rosnog cvijeća nektar piti,

neko će se po uzoru na mrava,

il' pčelu vrijednu, radu posvetiti.

A neko bi k'o medvjed prespavao zimu,

i da nije gladi – nastavio bi da spava.

Proljeće je stiglo,

nekom' tek jedno u nizu,

a nekom' posljednje –

ili posljednjem blizu.