iren5 (Ирен)
1110 6267
27 oct 2021, 19:07

Сбогуване с морето 

  Тraducciones » De ruso
799 0 6
2 мин за четене

Сбогуване с морето

... Миналото лято прекарах отпуската си на морето.
Когато дойде време да се сбогувам с него, имах чувство
че вече няма мога да плувам сред вълните му
А после - пандемия...

* * *
Сбогувах се с морето... Домъчня му.
Със сълзи, като пръски ме заля.
Горчива рана в сърцето заболя ме,
с последен зной умираше денят.

А залезът гореше с всичка сила.
Прощален, светъл дар на любовта.
Вълните тъй отчаяно гасиха го,
да спре пожара в моята душа.

Сбогувах се с морето... за последно
С любов несбъдната, с мечти във плен
Само снимки, сувенири непотребни
са спомен за радостта да си до мен.

И за целувки - страстни и солени.
В вълните морски, в мрака на нощта...
За камъните голи и студени,
обливани от морската вода.

Луната се прокрадна неусетно,
пътека по водата начерта.
Бе кратко щастието, мимолетно.
Единствено остана в паметта.

... Залезът, раздавайки последни сили
гасне. Лъч последен за изпроводяк.
Бях тъжна. Сбогувах се с вълните мили.
Една от тях се сгуши в моя крак…

 

 

Оригинален текст на руски:

 

Прощание с морем

автор - Нина Цурикова

 

                ...Прошлым летом проводила отпуск на море.
                Когда пришла пора с ним прощаться, возникло ощущение,
                что больше не придётся нырять в его волны.
                И вот - пандемия...
         * * *
А я прощалась с морем... Загрустило
Оно, слезами брызг обдав меня.
А сердце болью горькою саднило,
Последним жаром гаснущего дня.

Закат горел, пылал, что было силы.
Огонь и свет - любви прощальный дар...
Его волна порывисто гасила,
Чтоб заглушить в душе моей пожар.

А я прощалась с морем... Как навеки
С несбывшейся любовью и мечтой.
И только снимки, сувениры, слепки
Напомнят лишь о счастье быть с тобой.

О встрече губ, горячих и солёных,
В морской воде в кромешной тьме ночной...
И о камнях, холодных, оголённых,
Что остудил мятущийся прибой.

Луна подкралась тихо, незаметно,
Путь на волнах лучами проторив...
А мы не знали, что хмельное лето
Нам никогда уже не повторить.

...Уж отгорел закат, отдав все силы,
Лучом последним не коснувшись дна.
А я прощалась с морем. И грустила.
К ногам прильнула тихая волна...

 https://stihi.ru/2020/05/29/2200

 

Стихотворението е преведено с изричното съгласие на автора. Авторът Нина Цурикова се е запознала с превода и е дала своето съгласие той да бъде публикуван в различни интернет платформи и сайтове.

 

Преводът е от преводач - лаик, готов да изслуша всякакви критики.

© Ирен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Кате. И аз го харесах
  • На мен много ми хареса и особено последният куплет.
    Стихотворението си има ритъм, рима, поезия. За друго не гледам така че си е идеално.
  • Благодаря, че прочетохте. Аз мога да споделя, че първия превод на стихотворение на Нина Цурикова, направих като опит, за който избрахне нещо късо и лесно. Това второто го избрах от творчеството и защото го почувствах близко до моята душевност, близко като тема. Беше ми по-трудно, но пък за мен беше и по-интересно.
    А нередности... Сигурно има и сигурно може да бъде и много по-добре.
  • Не можах да открия нередности.Чудесен превод.
  • Много хубаво стихо си подбрала, благодаря, че ни го поднесе по най-добрия начин!
  • Хубаво стихотворение и много добър превод!
Propuestas
: ??:??