4 август 1792 – 8 юли 1822 год.
Да превеждаш Пърси Шели като се стремиш да останеш максимално близко до авторовия текст и стил е задача доволно трудна. Твърде отдалечени от нашето време са изразите, символиката, мисловните стихии и копнежи вдъхновили автора на тези стихове. И все пак поезията му и сега е великолепна, философски елитарна и изтънчена, но също така близка и разбираема. Това е едно от ранните стихотворения на Шели, авторът е едва 19 годишен – твърде млад за нашите представи и твърде зрял за времето си. Но такива са гениалните личности – при тях прозренията не са свързани с възраст или натрупан опит, те са плод на тяхната изключителна сетивност, което според мен ги прави още по-ценни.
Poem by Percy Bysshe Shelley
Why is it said thou canst not live
In a youthful breast and fair,
Since thou eternal life canst give,
Canst bloom for ever there?
Since withering pain no power possessed,
Nor age, to blanch thy vermeil hue,
Nor time's dread victor, death, confessed,
Though bathed with his poison dew,
Still thou retain'st unchanging bloom,
Fixed tranquil, even in the tomb.
And oh! when on the blest, reviving,
The day-star dawns of love,
Each energy of soul surviving
More vivid, soars above,
Hast thou ne'er felt a rapturous thrill,
Like June's warm breath, athwart thee fly,
O'er each idea then to steal,
When other passions die?
Felt it in some wild noonday dream,
When sitting by the lonely stream,
Where Silence says, 'Mine is the dell';
And not a murmur from the plain,
And not an echo from the fell,
Disputes her silent reign.
Кой казва, че не можеш да живееш
в гръд млада, свежа и прекрасна,
Живот щом можеш вечен да дадеш,
Би ли могла и да цъфтиш безкрайно?
Над теб страданията нямат власт,
ни възрастта цвета ти излинява,
ни господарката на времето, смъртта,
макар че във отровната роса
те къпе, ти несменна свежест пазиш
тържествено-спокойна, даже в гроба.
Но, о! Щом благословено възкресена
на любовта Зорницата изгрей,
Тук всеки порив на душата, оживен
стремително нагор се възвисява!
Изпитвал ли си трепетна възбуда,
да литнеш като топъл юнски дъх,
да грабнеш в миг идея всяка луда
щом страстите останали умрат?
Почувствах го по пладне в унес тих,
седейки до самотния поток. Дочух:
"Лъката моя е"- изрече Тишината
И нито ромонът от равнината,
ни ехото от склона каменист,
оспориха безмълвното и царство.
Превод: Д.Ганев
* Публикувано (без заглавие) от Хог - "Life of Shelley" през 1858год. и датирано към 1811 год. За пръв път заглавието "Love" е дадено от Розети при публикация през 1870 год.
© Димитър Ганев Todos los derechos reservados