Баху-Меседу Расулова, Дагестан
Сърната за последен път изведе своите пораснали дечица на последна разходка. И на сбогуване им каза:
–Дадох ви всичко, което можех да ви дам. Научих ви на всичко, което самата аз зная. Живейте, радвайте се и бъдете щастливи. Нека чувствителният ви слух и бързите ви нозе да ви спасяват от хищници и ловци!
В това време в добре уреден апартамент в града също се сбогуваха с порасналия си син.
–Как посмя да си вземеш жена, без да се посъветваш с родителите си? Това ли е твоята благодарност за всичките тези години, когато се грижихме за тебе? – бащата, кипящ от гняв, се караше на сина си. – Не, не за чуждо момиче построих къщата! Снаха ще ми стане само моята племенница! Не ме интересува имал ли си, нямал ли си нещо с твоята! Това е! Точка!!!
Почервенял от негодувание, той крещеше до хрипове.
И майката хлипаше, мърморейки: „Напразно ли девет месеца съм те носила под сърцето си?... Цели нощи не съм спала, на ръце съм те люляла... Как сега ще гледаме родителите на твоята годеница, с които отдавна имаме уговорка?...“
„По-добре е било да не ме бяхте раждали, да не ме бяхте хранили, вместо да ме обричате на смърт! Нима такава ми е съдбата – до края на дните си да живея завързан?“ – мислеше си юношата. Той стоеше обронил глава като орел с подрязани криле.
Превод Живодар Душков
ПРОЩАНИЕ
Баху-Меседу Расулова
Лань в последний раз вывела своих подросших детёнышей на последнюю прогулку.
И на прощанье сказала им:
–Я дала вам всё, что могла, научила всему, что сама умела. Живите, радуйтесь и будьте счастливы. Пусть чуткий слух и быстрые ноги спасут вас от хищников и охотников.
В тот самый миг в благоустроенной городской квартире тоже прощались с подросшим дитем.
–Как ты посмел выбрать себе невесту, даже не посоветовавшись с родителями?! Такова твоя благодарность за все годы, что мы растили тебя?! – Вне себя от гнева ругал сына отец.
–Но нет, не для безродной девчонки строил я дом. Моей невесткой станет только моя племянница. Мне нет дела, было у тебя с этой, что или нет! Всё! Это не обсуждается!
До хрипоты кричал он, побагровев от негодования.
Рядом всхлипывала мать, приговаривая, мол, а я девять месяцев носила тебя, ночами недосыпала, баюкая. Как же нам теперь смотреть в лицо родителям твоей невесты, с которыми мы давно сговорились.
«Лучше б вы меня не рождали, не растили, если собираетесь попрекать этим до смерти. Неужели я так и обречён до конца дней, жить на привязи?» - думал юноша.
Он сидел, понурив голову, как орёл с подрезанными крыльями.
© Живодар Душков Todos los derechos reservados