12 feb 2011, 7:58

Сонет - Тиодор Мак Руа (съвместно с Льо Ше) 

  Тraducciones » Poesía, De inglés
1372 0 12
3 мин за четене

Това е второто произведение на Тиодор Мак Руа, което вижда бял свят на страниците на сайта. Излишно е да споменавам, че суровият материал (оригинала) бе предоставен от Le Chevalier , който зорко наблюдава всеки етап от превръщането му в поне частично смилаем български превод. Уви, загадъчното послание на викторианския сонетист не намери своето еднозначно тълкувание, независимо от удвоената сила на упоритата ни обсада.  Признавам, че бях склонна да „погреба” творбата в частното си гробище за домашни любимци, но след уверенията на Льо Ше, че надали ще попаднем на друг макруански сонет, реших да не оставям наполовина започнатия труд по публикуване на пълната антология на въпросния автор.

 

P.S. Обявявам награда за най-оригинално тълкуване на сонета – бира по избор в компанията на поне един от двамата съ-преводачи. Журито си запазва правото да удостои с награда повече от един кандидат-бираджия :):).

 


                      Theodore Mac Ruadh,

                                          Sonnet

 



               Тиодор Мак Руа,
                                   Сонет

 

Were I alike the greatest ancient Singer
Whose art could cause to melt a snowy top,
Who birds fed with his lyre's unrivalled crop,
Whose voice was always of emotions bringer,

Oh Lady good and fair! I would not linger
To sing the boldness of the scarlet drop
With not some other purpose but to stop
From sweetly crying thine angelic finger.

Alas! It was not Gods who gave me birth
And being man and son of sinful earth
Earth's passions and desires assault and shake me.

Voracious in the night are gleaming pyres:
Should I obey my tongue, they wait to take me
For feeding on the food of vile vampires.


 

 

Да бях аз онзи славен Бард античен,
стопявал с песни ангелски снега,
засищал птици с думи от нега,
разбуждал чувства просто с глас лиричен,

прекрасна дево! Миг не бих отлагал
на алената капка дързостта
да развенчая, само за да спра
тоз сладък плач от пръстчето на ангел.

Уви! Не е божествен моят ген
 от грешна пръст аз грешен съм роден
 и земни страсти люшкат ме в безкрая.

 


В нощта ми ненаситни клади тлеят:
 поддам ли се в слова да те извая
 вампири зли в дъха ми дъх ще влеят.


© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ей, викторианци мои, какъв въздух дишате вие!? Възхищавам ви се. Сякаш не сте от този свят. Бъдете все така поетично слепи за сивото в търсене на цветното в живота! Искрени поздравления!
  • много хубаво
    Поздрав!
  • Мерси, Ники, радвам се, че си била и тук
    на звучене някак го докарахме, но колчем го прочета отново - пак започвам да си блъскам главата дей смисловата поанта на произведението
    Няма ли да се намери някой с по-дълбока мисъл от моята, че да ме светне какво мъдро послание съм превела през вековете?
  • Първо ми звучеше като Шекспир, после като Данте...изключително много ми хареса ...светъл празник на двама ви
  • Илко, благодаря от мое и от Тошково име за времето, което си отделил да прочетеш и да коментираш
    "тлеят - влеят" - признавам, че тук си хванах първия хрумнал ми глагол и не хвърлих много мисъл при превода на "gleaming"ще го погледна пак:
    за "ангелските" повторения - и аз ги видях, със закъснение. Предложението на Льо Ше за 2-ри ред беше "майсторски", но нещо тогава не ми се видя достатъчно "възвишено" - и тук ще го мисля още;
    а защо "нЕга" не се римува със "снегА" - може и да съм в ужасна грешка, но за мен и в двете думи ударението е на последната сричка?

    Да не забравя - хубав празник и на теб
  • Оп, оп, - да не пропускаме ментора все пак
  • прекрасен сонет...
    знам, колко е трудно да превеждаш чужди стихове...
    мисля, че ти си се справила чудесно.
    сърдечно, Роси..
  • да, прав си - точно от "античен" има нужда Къде съм бляла
  • Дразни ме двойката рими "лиричен" -- "епичен". Просто в мойте разбирания това са антоними "Бард античен"?
  • Здравейте,
    Митко - благодаря, че си надникнал
    Тош - "лиричен" ли те тормози или просто "напев мелодичен" ти звучи по-добре? Аз не бих го приела, защото в оригинала освен думата "Singer", при нас "Бард" в 1 строфа не се споменава за пеене, а аз вече имам думата песни на 2-ри ред и един "напев" на 4-ти ще дойде в повечко.
    Латинка - мерси за поетичния поздрав
    Оставам в очакване на нови тълкувания
  • Благодаря на преводачите, че ни позволиха да се докоснем до тази мелодия от чувства. Моето тълкуване бих изразила така:

    Да можеше единствено да бъде любовта ми,
    светът да разбере към теб страстта ми,
    бих имал смелост да отнема твоя девствен дар,
    да потушим копнежа си в любовния нектар.
    Уви, не съм достоен син на твойто обкръжение,
    не ще им стигне на злите духове въобръжение.
    Любовта ще я превърнат във поквара,
    ще стъпчат крилете й във надпревара.
    За туй остава си копнежът тлееща жарава,
    а любовта надява се да падне във забрава.
  • Сега ми хрумна:

    "разбуждал чувства с напев мелодичен" ?...
Propuestas
: ??:??