Старея, мила – (Славчо Ковилоски, Р. С. Македониja)

СТАРЕЯ, МИЛА

Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония

Старея, мила.

Чувствам го в костите си.

И мислите ми вече не са ясни.

Искам да бягам, но не мога.

Искам да пея, но нямам глас.

Искам да пропътувам света, но вече нямам сила.

Изморен съм, мила,

без воля за движение.

Очите ми се затварят, а е ден,

ръцете ми треперят, а не държа нищо.

Ей, поне роб да бях на господаря си,

така ще трябва да ставам,

ще трябва да отида и да бъда буден.

Старея, мила,

но не е краят на света.

С Божията милост ще напълня душата си,

за да мога хубаво да виждам,

да играя, да слушам, да пея.

СТАРЕАМ, МИЛО

Автор: Славчо Ковилоски , Р.С.Македониja

Стареам, мило,

чувствувам во коскиве.

И мисливе веќе не ми се јасни.

Сакам да трчам, но не можам.

Сакам да пеам, но немам глас.

Сакам да го пропешачам светот, но веќе немам сила.

Изморен сум, мило,

без волја за кас.

Ми се затвораат очиве, а ден е,

ми се тресат рацеве, а не држам ништо.

Еј, барем роб да бев на господарот мој,

па ќе морав да станам,

ќе морав да одам и да бидам буден.

Стареам, мило,

но не е крај на светот.

Со милоста Божја ќе наполнам душа,

за да можам поубаво да гледам,

да играм, да слушам, да пеам.

Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичния ми "Aлманах на съвременна македонска поезия" от македонски на български език (2016).

Думи за автора:

Славчо Ковилоски (Скопие, 1978) е македонски поет, белетрист и литера- турен историк. Автор е на сборника с разкази “Лошата леля и други исто- рии”, на двете монодрами “Синът на Волкашин” и „На нож”, на трите сти- хосбирки „Слънцето отново ще изгрее”, „Поезия в движение” и „Барутна поезия”, на трите романа „Опасен съм”, „Сънуването” и „Синът на царя”, както и на много монографии в областта на литературата и културоло- гията. Има преведени пет белетристични творби от хърватски и българ ски език на македонски език. Преведен е на много европейски езици. Носител е на редица престижни награди, сред които: „3 Ноември” (за нау ка), „Майстори на прозата” (за проза) и „Йован Котески”(за поезия). В мо -мента заема поста главен редактор на най-старото списание за литерату-ра, култура и изкуство „Съвременник”. Работи в Института за македонска литература при Университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие.