СЪХРАНЕН(А)

                Автор: Лиляна Вуич Томлянович

 Той не е тук, за да разсейва дионисизма –

 своята чаша изпива с ветровете.

 Не го е грижа за вятърните мелници на Хронос,

 за небесните лодки на човека и за атомната физика,

 а за това, което ни съхранява.

 (Несъвместимо с дългия звук и с електричеството

 лекува тялото и възстановява планетата,

 кърми с мляко от надежди

 песните в сърцето.)

 SAČUVANO(A)

            Автор: Лиляна Вуич Томлянович

 nije tu da razuzdanošću dionizijskom

 pehare svoje s vjetrovima ispija

 ne mari za vjetrenjače Hronosove

 čovjekove nebeske barke i atomsku fiziku

 nego za ono u nama sačuvano

 (neraspojivo s dugom zvukom i elektricitetom

 što ozdravlja tijelo i obnavlja planete

 mlijekom nade nadojenu

 pjesmu u njedrima

Б.Б. Стихотворението е поместено в петезичната (многоезичната) ми антология „Гласове от Балканите” (2016) и триезичния ми „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия” (2016).

Думи за автора:

Лиляна Вуич Томлянович е родена на 25.02.1958 г. в Меджувдже – местност, намираща се недалеч от Бос. Живее и работи в Бос, Градишка. Пише поезия, есета, притчи и приказки. Публикувала е следните поетични книги: „Ритъмът на душата” (1995 г.), „Пламенното огледало” (1998 г.), „Писмо за масово изселване” (1999 г.), „Луна над града” – хайку на английски и сръбски език (1999 г.), „Стойте далече от млякото” (2002 г.), „Самотен пътешественик” – хайку, на английски и сръбски език (2002 г.), „Третото възпоменание” – стихове (2004 г.), „Листенца от нарове” (2005 г.), „Живата стена”(2007 г.), „Убитите вятърни мелници (2010 г.), „Дух и права” (есета), (2014 г.). Публикувала е в национални и международни литературни списания. Нейни стихове са включени в много антологии и избрана поезия, както и в няколко антологии, които са дефинирани в превод на английски, немски, нидерландски и словенски език. Получавала е многобройни награди и отличия. Член е на Сръбската асоциация на писателите и е член на Асоциацията за хайку в Югославия (с представители на Сърбия и Черна гора, и на хайку асоциацията „Александър Нейдебауер” от Нови Сад).