Незавръщане Ще се усмихна... Тъжно се усмихвам... Разсеяната пепел е в чинията... Не ще се върна нежна и притихнала... Във миналото няма да се крия... Мухлясал чай разстила пеленката... Очите ми... Тютюнът пак ги пие... Ти си далече, близък на душата... Животът ми е лодчица хартиена... Аз жабче съм и в локвичките плувам и никога не виждам океана... Мечтаех ледоразбивач да стана... По борда ми кървят дълбоки рани... Къде отплувам? Заливът ми де е? Тъгата ми, за теб, е като изстрел... Обичай ме... Стихът ти нека пее..., че си за мен единственият пристан... |
Оригинален текст:
О
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados