Татэ - Незавръщане
1 мин за четене
| Незавръщане Ще се усмихна... Тъжно се усмихвам... Разсеяната пепел е в чинията... Не ще се върна нежна и притихнала... Във миналото няма да се крия... Мухлясал чай разстила пеленката... Очите ми... Тютюнът пак ги пие... Ти си далече, близък на душата... Животът ми е лодчица хартиена... Аз жабче съм и в локвичките плувам и никога не виждам океана... Мечтаех ледоразбивач да стана... По борда ми кървят дълбоки рани... Къде отплувам? Заливът ми де е? Тъгата ми, за теб, е като изстрел... Обичай ме... Стихът ти нека пее..., че си за мен единственият пристан... |
Оригинален текст:
О
невозвращение
Татэ я улыбнусь,я грустно улыбнусь..рассеянно роняя пепел в блюдце..
я не вернусь, назад я не вернусь..
ведь в прошлое, увы, нельзя вернуться...
простывший чай подёрнут пеленой..
глаза мои от дыма стали влажны...
ты так далёк, но ты сейчас со мной...
но жизнь моя, как парусник бумажный...
как жаль, что мне дано по лужам плыть
и никогда не видеть океана...
я так мечтала ледоколом быть...
но на борту зияющая рана...
куда плыву? где гавань для меня?
мои печали для тебя, как выстрел..
люби...ты всей душой люби.. меня..
ты для меня - единственная пристань...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
