я улыбнусь,я грустно улыбнусь..
рассеянно роняя пепел в блюдце..
я не вернусь, назад я не вернусь..
ведь в прошлое, увы, нельзя вернуться...
простывший чай подёрнут пеленой..
глаза мои от дыма стали влажны...
ты так далёк, но ты сейчас со мной...
но жизнь моя, как парусник бумажный...
как жаль, что мне дано по лужам плыть
и никогда не видеть океана...
я так мечтала ледоколом быть...
но на борту зияющая рана...
куда плыву? где гавань для меня?
мои печали для тебя, как выстрел..
люби...ты всей душой люби.. меня..
ты для меня - единственная пристань...
20.07.2010 г., 7:39 ч.
Татэ - Незавръщане
1 мин за четене
| Незавръщане Ще се усмихна... Тъжно се усмихвам... Разсеяната пепел е в чинията... Не ще се върна нежна и притихнала... Във миналото няма да се крия... Мухлясал чай разстила пеленката... Очите ми... Тютюнът пак ги пие... Ти си далече, близък на душата... Животът ми е лодчица хартиена... Аз жабче съм и в локвичките плувам и никога не виждам океана... Мечтаех ледоразбивач да стана... По борда ми кървят дълбоки рани... Къде отплувам? Заливът ми де е? Тъгата ми, за теб, е като изстрел... Обичай ме... Стихът ти нека пее..., че си за мен единственият пристан... |
Оригинален текст:
О
невозвращение
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
великолепен превод, Зем...с възхищенвие.
-
Хареса ми
-
Всеки може да разбере другия, стига да иска да чете, стига да иска да чете и между редовете. Благодаря ти ,Валя, че наруши неписания канон и се отби тук! Зем.
-
Хубав превод, Зем, проникновен.
-
Знаете, че Татэ ми е слабост отдавна. Качила е всичките ми преводи на нейни произведения в Стихи. ру, този също.Щастлив съм че успях да я зарадвам и този път, а на отбилите се тук благодаря! Зем.
-
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
