you said Is 

there anything which 

is dead or alive more beautiful 

than my body, to have in your fingers

(trembling ever so little)? 

                                    Looking into

your eyes Nothing, I said, except the

air of spring smelling of never and forever. 

... and through the lattice which moved as 

if a hand is touched by a 

handl (which 

moved as though 

fingers touch a girl’s 

breast, 

lightly) 

      Do you believe in always, the wind 

said to the rain 

I am too busy with 

my flowers to believe, the rain answered

_/)_/)_/)

Ти каза има 

ли нещо, което

живо или мъртво да е по-прекрасно 

от моето тяло, под пръстите ти.

(потръпване леко)?

                                                     Загледан

в очите ти, Нищо, отвърнах, освен

въздухът напролет ухаещ на нивга и вовеки.

... и  през тъканта,  която потръпна като 

сякаш ръка е докосната от

ръка, (която 

потръпна като сякаш

пръсти докосват момичешка

гръд,

едва).

        Вярваш ли във винаги, вятърът

каза на дъжда:

Аз съм тъй зает 

с цветята си, за да вярвам - дъждът отвърна.

Е. Е. Къмингс