Топъл вятър задуха
Вятърът топъл задуха. рано събудих се аз.
Лежех си блажено в леглото, една втора час.
Пикап до рекичката виеше диво.
Калта го бе вкарала в плен неочакван.
Под прозореца мой се виждаха ясно
две гъсти лехи с лук зелен.
Над поляната мокра слънцето вече
Прозря.
Тишина възцари се навред.
В съзнанието мое покой появи се.
Забравен покой, неизпитан отдавна.
Обзе ме усещане странно - дете съм,
Или пък навярно заспал съм сега.
Имах усещане, моята работата е свършена вече.
И работа друга не ще ми се скоро отвори.
Друг човек е останал в Москва,
Макар и с име също да е назован.
Живее човекът, стихове публикува
В списанието.
Заседава се спорове, в дим.
Хвалят го, славят го, критикуват.
Щастие, радост за него желая.
Оригинален текст
Дул тепльiй ветер. Я проснулся рано
И полчаса лежал не шевелясь
Вдали за речкой буксовала рьяно
Полутарка, заехавшая в грязь
Топорщились густьiм зеленьiм луком
Две маленкие грядки у окна
Вставало солнце мокрое над лугом
И душу порожала тишина
Жило во мне сознание покоя,
Забьiтое с неведомьйх времен
И бьiло ощущение токое,
Как будьто ето детство или сон
Как будьто бьi окончена работа
И еще другою не томим,
Как будьто бьi в Москве остался кто-то
Известньiй там под именем моим
Живет, стихи печатает в журнале
И заседает в спорах и в дьiму.
Его весьма хвалили и ругали…
Желаю всяких радостей ему
© Леснич Велесов Todos los derechos reservados