Топъл вятър задуха

Топъл вятър задуха. И рано събудих се аз.
Лежех си в леглото, блажено, една втора час.
Пикап до рекичката виеше диво.
Калта го бе вкарала в плен неочакван.

Под прозореца мой ясно очертани бяха
две гъсти лехи с лук зелен.
Слънцето  излизаше вече мокро над поляната.
Тишина владееше наоколо навред.

Яви се в мен на покоя съзнанието,
покой забравен, неизпитан много време.
Усещане ме бе обзело, като че 
или заспал съм, или съм дете.

Имах усещане, свършена бе работата моя.
И друга работа не ще ми се скоро отвори.  
И като че в Москва останал беше друг човек, 
макар че с име също казваше се той.

Живее човекът, стихове в списанието печати. 
Заседава в спорове и дим.
Хвалят го, славят, критикуват. 

Желая аз на тоз човек щастие и радост.

Оригинален текст

Дул тепльiй ветер. Я проснулся рано
И полчаса лежал не шевелясь
Вдали за речкой буксовала рьяно
Полутарка, заехавшая в грязь

Топорщились густьiм зеленьiм луком
Две маленкие грядки у окна
Вставало солнце мокрое над лугом
И душу порожала тишина

Жило во мне сознание покоя,
Забьiтое с неведомьйх времен
И бьiло ощущение токое,
Как будьто ето детство или сон

Как будьто бьi окончена работа
И еще другою не томим, 
Как будьто бьi в Москве остался кто-то
Известньiй там под именем моим

Живет, стихи печатает в журнале
И заседает в спорах и в дьiму.
Его весьма хвалили и ругали…
Желаю всяких радостей ему