Вий мислехте си, че не зная… – Новела Матвеева
Вий мислехте си, че не зная
как сте ми чужди,
когато сбирах ничком в края
останки дружба.
Поглеждах ви не с укор дързък,
а с жал моментна,
към извор, мислехте си, бързам,
а аз – към делта.
С раздяла спрях да застрашавам.
Не се надявах.
Вий мислехте си, че прощавам –
аз се прощавах.
Вы думали, что я не знала...
Новелла Матвеева
Вы думали, что я не знала,
Как вы мне чужды,
Когда, склоняясь, подбирала
Обломки дружбы.
Когда глядела не с упреком,
А только с грустью,
Вы думали - я рвусь к истокам,
А я-то - к устью.
Разлукой больше не стращала.
Не обольщалась.
Вы думали, что я прощала,
А я - прощалась.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поправено.
-
Не знам, вече съвсем се обърках 😃 Още един вариант на последната строфа, който ми се струва най-близък до оригинала:
С раздяла спрях да застрашавам.
Не се надявах.
Вий мислехте, че ви прощавам –
аз се прощавах.
Как звучи на български, ще разбера вероятно след няколко дни, когато го прочета на свежа глава и тогава ще го поправя. Благодаря ти още веднъж, мисълта, че си наполовина рускиня, ме насочва интуитивно във вярната посока. -
Че какво друго. Да няма и ябйлков сладкиш към него?
-
Предполагам, че коментираш превода 😃 Благодаря.
-
Чуден!
-
Няма нищо, предположих, че ти е харесал, след като си го сложила в "Любими" и си го оценила – благодаря ти! Днес коментарите са малко необичайни – Стойчо говори за някаква кръв, жестоки истини и отводи, Миночка за чуждото, което било общо, а ИнаКалина е витиевата, както винаги. Малко ме озадачихте, това е. Но благодаря на всички, че си направихте труда да коментирате и да оцените!
-
Извинявай, Миме! Преводът ти е прекрасен.
-
Не ти разбрах коментара, Наде.
-
Просто... Ясно ти е, нали?
-
Благодаря, Стойчо. Не съм сигурна дали в оригинала става въпрос точно за изневяра. Думата "обольщаться" има и друго значение освен "съблазнявам се, прелъстявам се", а именно – "не се поддавам на илюзии, не си въобразявам, че нещата са наред". Явно лирическият е сгафил в нещо /или е грешил прекалено дълго/ и лирическата смята, че нещата са непоправими, но за какво точно – не е ясно.
-
Чудесен превод!
До кръв!Жестоко истината вярва,
че няма отвод!И отписа изневярата!
Поздравления, Мария!🙏 -
Благодаря, Миночка. При всеки вариант нещо се губи за сметка на друго. Преводът на поезия е трудно изкуство, понякога – невъзможно, без оригиналът да бъде по някакъв начин ощетен.
-
Хареса ми, Мария! Чудесен превод. Като че ли, на български по хубаво звучи. Ама нали знаеш, нашето си е наше, а чуждото е общо!
-
Вариант на последната строфа:
С разлъка не ви застрашавах,
не се поддавах.
Вий мислехте си, че прощавам –
аз се прощавах.
И тъй като в тази блестяща игра на възвратности и безвъзвратности в глаголните форми на оригинала всяка дума е от значение, още един вариант на втория стих, въпреки че не звучи много, но е по-точно:
С разлъка веч не застрашавах... -
Благодаря, ИнаКалина. Добро предложение, имах такъв вариант, но в оригинала се повтаря един и същи глагол, затова го оставих така. Има там един друг глагол: "стращала", който е просторечен и означава "плаша", "заплашвам". Смисълът е – "не ви заплашвах повече с разлъка, не се изкушавах", при мен е малко по-друго, но по принцип пак означава същото. Имах вариант "с разлъка не ви застрашавах", което е по-близко до оригинала, но следващият ред не се получаваше. Цялото стихотворение е с архаично звучене, затова употребата на формата "вий" ми се струва удачна. Това "устие" ме затрудни доста, защото не се вмъкваше нито в ритъма, нито в петте срички на стиха, но намерих, струва ми се, компромисно решение
-
Браво, Мария. Първо го прочетох на руски, защото исках да се насладя на превода - ами насладих се.
Твоят финал е по-точен, аз си го казах и така:
Помислихте, че ви прощавам –
аз се прощавах.
Само споделям.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
