30 dic 2010, 19:30

Вилли Токарев - Рзцепената китара 

  Тraducciones » Canción, De ruso
1496 0 0
6 мин за четене

Разцепената китарата

Исп.: Вилли Токарев                                                                  

В тайгата слънцето през зимата  не грее
и като охлюви  годините  пълзят.
За двайсет може аз и да не остарея,
по-рано може да изляза, при късмет.
Тук от студа се спука моята китара.
Сърцето блъска се в гърдите ми сега.
На свобода ме чака мойта Роза вярна.
И аз задъхвам се без обич, от тъга.
 
Разцепената ми китара
се смее пее и ридае.
На лагерниците омаяни
на наровете си дояжда.т
 
Веднъж от сечище в тайгата  аз избягах.
Но хванаха ме и ми лепнаха петак.
Ала видях аз как там  слънцето изгрява
в тайгата как разцъфва цвете аз видях.
На нара легнал мисля си за свободата,
а пък далечна е като луната тя.
О, колко много тук забравени са сякаш.
И те сънуват с радост свойта свобода
 
Разцепената ми китара
се смее пее и ридае. 
И лагерниците омаяни
на наровете си дояждат.
 
Тук охраняват строго всичките бараки -
пръста на спусък ,  автомата на врата.
И всяка вечер ножовете тука бляскат,
а аз мечтая да отхвърля тоз товар.
Във лагера посрещнахме днес Високосна.
Аз още четири ще трябва да търпя.
И въпреки че тука трудно е да бягаш,
аз ще избягам тръгне ли дъждът.  
 
Разцепената ми китара
се смее пее и ридае.
И лагерниците омаяни
на наровете си дояждат.
 
Разцепената ми китара,
се смее пее и ридае.
И лагерниците омаяни
на наровете си дояждат,
на наровете си дояждат.

 

                       Превод:Емил Петров-2010г

Гитара с треснувшею декой

Исп.: Вилли Токарев                                                                       

В тайге зимой балдоха светит, но не греет, 
Как черепаха срок годами мой ползет. 
За двадцать лет я может быть не постарею, 
А может раньше выйду, может повезет. 
 
Моя гитара раскололась от мороза, 
А сердце хочет разорваться на куски, 
Ведь там на воле ждет меня подруга Роза, 
Я задыхаюсь без любви и от тоски. 
 
Гитара с треснувшею декой 
Поёт, смеётся и рыдает, 
И зачарованные зэки 
На нарах пайку доедают. 
 
Однажды я свалил в тайгу с лесоповала, 
Но был я схвачен, мне добавили пяток, 
Зато я видел сам как солнышко вставало, 
И видел сам, как расцветал в тайге цветок. 
 
Лежу на нарах и мечтаю о свободе, 
А до свободы далеко как до луны. 
Ой, сколько тут сидит забытого народа, 
Всем о свободе снятся радужные сны. 
 
Гитара с треснувшею декой 
Поёт, смеётся и рыдает, 
И зачарованные зэки 
На нарах пайку доедают. 
 
Стоит охрана возле каждого барака, 
на взводе, автомат наперевес. 
По вечерам тут поножовщина и драки, 
А я мечтаю отвалить с концами в лес. 
 
Сегодня в лагере встречали високосный, 
А мне четыре високосных впереди. 
И хоть сбежать отсюда, маменька, непросто, 
Я всё равно сбегу, когда пойдут дожди. 
 
Гитара с треснувшею декой 
Поёт, смеётся и рыдает, 
И зачарованные зэки 
На нарах пайку доедают. 
 
Гитара с треснувшею декой
Поёт, смеётся и рыдает, 
И зачарованные зэки 
На нарах пайку доедают, 
На нарах пайку доедают.

© Емил Петров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??