Разцепената китарата

Исп.: Вилли Токарев                                                                  

В тайгата слънцето през зимата  не грее

и като охлюви  годините  пълзят.

За двайсет може аз и да не остарея,

по-рано може да изляза, при късмет.

Тук от студа се спука моята китара.

Сърцето блъска се в гърдите ми сега.

На свобода ме чака мойта Роза вярна.

И аз задъхвам се без обич, от тъга.

Разцепената ми китара

се смее пее и ридае.

На лагерниците омаяни

на наровете си дояжда.т

Веднъж от сечище в тайгата  аз избягах.

Но хванаха ме и ми лепнаха петак.

Ала видях аз как там  слънцето изгрява

в тайгата как разцъфва цвете аз видях.

На нара легнал мисля си за свободата,

а пък далечна е като луната тя.

О, колко много тук забравени са сякаш.

И те сънуват с радост свойта свобода

Разцепената ми китара

се смее пее и ридае. 

И лагерниците омаяни

на наровете си дояждат.

Тук охраняват строго всичките бараки -

пръста на спусък ,  автомата на врата.

И всяка вечер ножовете тука бляскат,

а аз мечтая да отхвърля тоз товар.

Във лагера посрещнахме днес Високосна.

Аз още четири ще трябва да търпя.

И въпреки че тука трудно е да бягаш,

аз ще избягам тръгне ли дъждът.  

Разцепената ми китара

се смее пее и ридае.

И лагерниците омаяни

на наровете си дояждат.

Разцепената ми китара,

се смее пее и ридае.

И лагерниците омаяни

на наровете си дояждат,

на наровете си дояждат.

                       Превод:Емил Петров-2010г

Гитара с треснувшею декой

Исп.: Вилли Токарев                                                                       

В тайге зимой балдоха светит, но не греет, 

Как черепаха срок годами мой ползет. 

За двадцать лет я может быть не постарею, 

А может раньше выйду, может повезет. 

Моя гитара раскололась от мороза, 

А сердце хочет разорваться на куски, 

Ведь там на воле ждет меня подруга Роза, 

Я задыхаюсь без любви и от тоски. 

Гитара с треснувшею декой 

Поёт, смеётся и рыдает, 

И зачарованные зэки 

На нарах пайку доедают. 

Однажды я свалил в тайгу с лесоповала, 

Но был я схвачен, мне добавили пяток, 

Зато я видел сам как солнышко вставало, 

И видел сам, как расцветал в тайге цветок. 

Лежу на нарах и мечтаю о свободе, 

А до свободы далеко как до луны. 

Ой, сколько тут сидит забытого народа, 

Всем о свободе снятся радужные сны. 

Гитара с треснувшею декой 

Поёт, смеётся и рыдает, 

И зачарованные зэки 

На нарах пайку доедают. 

Стоит охрана возле каждого барака, 

на взводе, автомат наперевес. 

По вечерам тут поножовщина и драки, 

А я мечтаю отвалить с концами в лес. 

Сегодня в лагере встречали високосный, 

А мне четыре високосных впереди. 

И хоть сбежать отсюда, маменька, непросто, 

Я всё равно сбегу, когда пойдут дожди. 

Гитара с треснувшею декой 

Поёт, смеётся и рыдает, 

И зачарованные зэки 

На нарах пайку доедают. 

Гитара с треснувшею декой

Поёт, смеётся и рыдает, 

И зачарованные зэки 

На нарах пайку доедают, 

На нарах пайку доедают.