Исп.: Вилли Токарев
В тайгата слънцето през зимата не грее
и като охлюви годините пълзят.
За двайсет може аз и да не остарея,
по-рано може да изляза, при късмет.
Тук от студа се спука моята китара.
Сърцето блъска се в гърдите ми сега.
На свобода ме чака мойта Роза вярна.
И аз задъхвам се без обич, от тъга.
Разцепената ми китара
се смее пее и ридае.
На лагерниците омаяни ...