Исп.: Вилли Токарев
В тайгата слънцето през зимата не грее
и като охлюви годините пълзят.
За двайсет може аз и да не остарея,
по-рано може да изляза, при късмет.
Тук от студа се спука моята китара.
Сърцето блъска се в гърдите ми сега.
На свобода ме чака мойта Роза вярна.
И аз задъхвам се без обич, от тъга.
Разцепената ми китара
се смее пее и ридае.
На лагерниците омаяни
на наровете си дояжда.т
Веднъж от сечище в тайгата аз избягах.
Но хванаха ме и ми лепнаха петак.
Ала видях аз как там слънцето изгрява
в тайгата как разцъфва цвете аз видях.
На нара легнал мисля си за свободата,
а пък далечна е като луната тя.
О, колко много тук забравени са сякаш.
И те сънуват с радост свойта свобода
Разцепената ми китара
се смее пее и ридае.
И лагерниците омаяни
на наровете си дояждат.
Тук охраняват строго всичките бараки -
пръста на спусък , автомата на врата.
И всяка вечер ножовете тука бляскат,
а аз мечтая да отхвърля тоз товар.
Във лагера посрещнахме днес Високосна.
Аз още четири ще трябва да търпя.
И въпреки че тука трудно е да бягаш,
аз ще избягам тръгне ли дъждът.
Разцепената ми китара
се смее пее и ридае.
И лагерниците омаяни
на наровете си дояждат.
Разцепената ми китара,
се смее пее и ридае.
И лагерниците омаяни
на наровете си дояждат,
на наровете си дояждат.
Превод:Емил Петров-2010г
Исп.: Вилли Токарев
В тайге зимой балдоха светит, но не греет,
Как черепаха срок годами мой ползет.
За двадцать лет я может быть не постарею,
А может раньше выйду, может повезет.
Моя гитара раскололась от мороза,
А сердце хочет разорваться на куски,
Ведь там на воле ждет меня подруга Роза,
Я задыхаюсь без любви и от тоски.
Гитара с треснувшею декой
Поёт, смеётся и рыдает,
И зачарованные зэки
На нарах пайку доедают.
Однажды я свалил в тайгу с лесоповала,
Но был я схвачен, мне добавили пяток,
Зато я видел сам как солнышко вставало,
И видел сам, как расцветал в тайге цветок.
Лежу на нарах и мечтаю о свободе,
А до свободы далеко как до луны.
Ой, сколько тут сидит забытого народа,
Всем о свободе снятся радужные сны.
Гитара с треснувшею декой
Поёт, смеётся и рыдает,
И зачарованные зэки
На нарах пайку доедают.
Стоит охрана возле каждого барака,
на взводе, автомат наперевес.
По вечерам тут поножовщина и драки,
А я мечтаю отвалить с концами в лес.
Сегодня в лагере встречали високосный,
А мне четыре високосных впереди.
И хоть сбежать отсюда, маменька, непросто,
Я всё равно сбегу, когда пойдут дожди.
Гитара с треснувшею декой
Поёт, смеётся и рыдает,
И зачарованные зэки
На нарах пайку доедают.
Гитара с треснувшею декой
Поёт, смеётся и рыдает,
И зачарованные зэки
На нарах пайку доедают,
На нарах пайку доедают.
© Емил Петров Всички права запазени