Прощаване с планините
В потока машини и на градовете в суетата,
връщаме се – няма какво да се прави.
Спускаме се в ниското с покорените върхове,
оставяйки сърцето си в планината.
Оставете ненужните спорове
за себе си, всичко съм доказал:
По-добри могат да бъдат само планините,
на които още не съм стъпвaл.
Кой иска в беда сам да остане,
да си отиде – нечувайки зова на сърцето?
Но се спускаме ние, от покорените върхове –
какво да се прави и Боговете са слизали на земята.
Оставете ненужните спорове
за себе си, всичко съм доказал:
По-добри могат да бъдат само планините,
на които още не съм стъпвал.
Колко надежди и думи, колко песни и теми
будят в нас планините и ни зоват да останем?
Но спускаме се – кой за година, кой завинаги,
защото всички да се върнем сме длъжни.
Оставете ненужните спорове
за себе си, всичко съм доказал:
По-добри могат да бъдат само планините,
на които никои не е стъпвал.
В суету городов и в потоки машин
Возвращаемся мы - просто некуда деться! -
И спускаемся вниз с покоренных вершин,
Оставляя в горах свое сердце.
Так оставьте ненужные споры -
Я себе уже все доказал:
Лучше гор могут быть только горы,
На которых еще не бывал!
Кто захочет в беде оставаться один,
Кто захочет уйти, зову сердца не внемля?!
Но спускаемся мы с покоренных вершин, -
Что же делать - и боги спускались на землю.
Так оставьте ненужные споры -
Я себе уже все доказал:
Лучше гор могут быть только горы,
На которых еще не бывал!
Сколько слов и надежд, сколько песен и тем
Горы будят у нас - и зовут нас остаться! -
Но спускаемся мы - кто на год, кто совсем, -
Потому что всегда мы должны возвращаться.
Так оставьте ненужные споры -
Я себе уже все доказал:
Лучше гор могут быть только горы,
На которых никто не бывал!
© Филип Филипов Todos los derechos reservados