Владимир Висоцки - Прощаване с планините

Прощаване с планините

В потока машини и на градовете в суетата,

връщаме се – няма какво да се прави.

Спускаме се в ниското с покорените върхове,

оставяйки сърцето си в планината.

Оставете ненужните спорове

за себе си, всичко съм доказал:

По-добри могат да бъдат само планините,

на които още не съм стъпвaл.

Кой иска в беда сам да остане,

да си отиде – нечувайки зова на сърцето?

Но се спускаме ние, от покорените върхове –

какво да се прави  и Боговете са слизали на земята.

Оставете ненужните спорове

за себе си, всичко съм доказал:

По-добри могат да бъдат само планините,

на които още не съм стъпвал.

Колко надежди и думи, колко песни и теми

будят в нас планините и ни зоват да останем?

Но спускаме се – кой за година, кой завинаги,

защото всички да се върнем сме длъжни.

Оставете ненужните спорове

за себе си, всичко съм доказал:

По-добри могат да бъдат само планините,

на които никои не е стъпвал.

Прощание с горами

В суету городов и в потоки машин

Возвращаемся мы - просто некуда деться! -

И спускаемся вниз с покоренных вершин,

Оставляя в горах свое сердце.

Так оставьте ненужные споры -

Я себе уже все доказал:

Лучше гор могут быть только горы,

На которых еще не бывал!

Кто захочет в беде оставаться один,

Кто захочет уйти, зову сердца не внемля?!

Но спускаемся мы с покоренных вершин, -

Что же делать - и боги спускались на землю.

Так оставьте ненужные споры -

Я себе уже все доказал:

Лучше гор могут быть только горы,

На которых еще не бывал!

Сколько слов и надежд, сколько песен и тем

Горы будят у нас - и зовут нас остаться! -

Но спускаемся мы - кто на год, кто совсем, -

Потому что всегда мы должны возвращаться.

Так оставьте ненужные споры -

Я себе уже все доказал:

Лучше гор могут быть только горы,

На которых никто не бывал!