Александър Блок

Превод: Мария Шандуркова

***

Замина. Чакаха зюмбюли,

денят в прозореца не гря

и в гънките на шала чуден

цъфтеше нощна тишина.

С праха вечерен на лъчите

ще дойдеш ти отново, знам,

на лилии уханни нилски

в омаята ще съм пиян.

Ръцете нежни аз познавам

и тихата шептяща реч,

и талията - до примала,

и в рамена наклона блед.

Но в твойто име – необятност,

и ален сумрак във очи

стаява змийската невярност

легенда нощна там звучи.

На свят потаен си подвластна,

не знаеш само ти, една,

с коя си вяра съпричастна,

кой кръст поставяш на стена.

Ти влез, дори без своя воля,

с добри очи ме погледни

и с тъмен взор и остра болка

сърцето живо пронижи,

провирай се, змия пълзяща,

във глуха нощ ме оглуши,

със устни тъмни ме поглъщай,

с косата черна задуши.

Превод: 05.04.2016 г.

***

Ушла. Но гиацинты ждали,

И день не разбудил окна,

И в легких складках женской шали

Цвела ночная тишина.

В косых лучах вечерней пыли,
Я знаю, ты придешь опять
Благоуханьем нильских лилий

Меня пленять и опьянять.

Мне слабость этих рук знакома,
И эта шепчущая речь,

И стройной талии истома,
И матовость покатых плеч.

Но в имени твоем – безмерность,

И рыжий сумрак глаз твоих
Таит змеиную неверность

И ночь преданий грозовых.

И, миру дольнему подвластна,

Меж всех - не знаешь ты одна,

Каким раденьям ты причастна,

Какою верой крещена.

Войди, своей не зная воли,

И, добрая, в глаза взгляни,

И темным взором острой боли

Живое сердце полосни,

Вползи ко мне змеей ползучей,

В глухую полночь оглуши,

Устами томными замучай,

Косою черной задуши.