Александър Блок
Превод: Мария Шандуркова
***
Замина. Чакаха зюмбюли,
денят в прозореца не гря
и в гънките на шала чуден
цъфтеше нощна тишина.
С праха вечерен на лъчите
ще дойдеш ти отново, знам,
на лилии уханни нилски
в омаята ще съм пиян.
Ръцете нежни аз познавам
и тихата шептяща реч,
и талията - до примала,
и в рамена наклона блед.
Но в твойто име – необятност,
и ален сумрак във очи
стаява змийската невярност
легенда нощна там звучи.
На свят потаен си подвластна,
не знаеш само ти, една,
с коя си вяра съпричастна,
кой кръст поставяш на стена.
Ти влез, дори без своя воля,
с добри очи ме погледни
и с тъмен взор и остра болка
сърцето живо пронижи,
провирай се, змия пълзяща,
във глуха нощ ме оглуши,
със устни тъмни ме поглъщай,
с косата черна задуши.
Превод: 05.04.2016 г.
***
Ушла. Но гиацинты ждали,
И день не разбудил окна,
И в легких складках женской шали
Цвела ночная тишина.
В косых лучах вечерней пыли,
Я знаю, ты придешь опять
Благоуханьем нильских лилий
Меня пленять и опьянять.
Мне слабость этих рук знакома,
И эта шепчущая речь,
И стройной талии истома,
И матовость покатых плеч.
Но в имени твоем – безмерность,
И рыжий сумрак глаз твоих
Таит змеиную неверность
И ночь преданий грозовых.
И, миру дольнему подвластна,
Меж всех - не знаешь ты одна,
Каким раденьям ты причастна,
Какою верой крещена.
Войди, своей не зная воли,
И, добрая, в глаза взгляни,
И темным взором острой боли
Живое сердце полосни,
Вползи ко мне змеей ползучей,
В глухую полночь оглуши,
Устами томными замучай,
Косою черной задуши.
© Мария Шандуркова All rights reserved.