Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
3.5K resultados
Като децата сме, пукне ли пролет
🇧🇬
Слънцето ходи на детска градина,
учи се врабчовци как да брои,
как по росата на пръсти да мине,
камък да стопли, дъга да скрои,
как на върбата венчето да сплита ...
В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.
Припомняше си първо кръщене ...
Текст - Стойчо Станев
Композиция - Павел Станев
Аранжимент - Група Ню Имидж
Изпълнява - Августина Петкова, Павел Станев - бекинг вокали
Видео към песента може да гледате тук : ...
Музика, текст, вокали, акустична китара: Пламен Сивов
Музика, аранжимент, барабани, електрическа китара, акустична китара, бас, MIDI, микс, мастър: Калин Сивов
***
Понякога оставам твърде дълго
в часа между “обичам” и “желая”. ...
На Дунав край водите кротки – чернозем.
Каруци с тикви, грозде – за гореща кръв.
Един закоравял от мерзости серсем –
за своя остър нож уших дебел калъф.
Еднакво бяха утрините непробудни – ...
Героите ни днеска са в сандъци
или висят портретно по стените.
Дали не сме душевни дребосъци,
вървящи сляпо все към бъднините?
Почитаме ги със зари и слово, ...
В света има тайна, укрита от злото,
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".
Вървят с лекота по корнизи и мрежи, ...
В измислен свят с измислени морета
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение, ...
Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
Къде ли си? Светни ми за минута!
Теб в много сътворения те има.
В безцветните ми есени се лутат
усмивки от мъгли и пантомими.
Теб има те в рефрен за Беатриче. ...
Страхувам се /от себе си най-вече/,
че мога да обичам безрезервно,
че с мисълта пътувам надалече,
че моят смях понякога изнервя.
Страхувам се, че мога да изгубя ...
Някога в нощната тиха омая
спомняш ли моите топли ръце?!
Как се забравя за нежност не зная…
Как се изтрива обично сърце?
Някога в лудата гонка на дните ...
С две прашинки любов залепен е денят,
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́, ...
Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...
Измислих те... Аз... имах нужда,
пред някой да разкрия – мен.
Измислям те... Не ме събуждай...
Навън Светът... е спрял... съвсем.
Измислям си, едно и също... ...
Не мога да запазя този миг,
а само да го вдишам и издишам.
Такъв пастелен езерен светлик
не зная как се снима или пише.
Не зная как се пише светлина, ...
Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...