13.03.2020 г., 17:07

Илюзия

3.8K 9 12
00:00
01:42

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

ИЛЮЗИЯ

 

Художнико, така и не успя

да нарисуваш светлото ми рамо.

Сега съм у дома. Спокойно спя.

А ти си бил със сянката ми само.

Със нея си говорил цяла нощ.

И с нея си се любил - не със мене.

Художнико, ти никак не си лош,

ала картината ти е студена.

А сянката навярно ще мълчи.

И сигурно ще й хареса много.

Ако това са моите очи -

забравил си да нарисуваш огън.

Забравил си да нарисуваш ден.

Да, аз разбирам - сянката не свети.

Ала защо я припознаваш в мен.

Приличаш ми на всичките поети,

които ме измислят в някой стих.

И запомни, преди да кажа сбогом -

на теб и на поетите простих.

 

На сянката, художнико, не мога!

 

Автор: Камелия Кондова

Прочит: Мая Нарлиева

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Картина

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана)

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...