aap
968 резултата
Цял ден вали...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага. ...
  471 
Едно кафяво петънце...
Едно такова малко,меризливо!
Веднъж то майка си попитало... Защо?
Светът е толкоз неразбран и жалък?
А тя размахала ръце! ...
  426 
Плачат облаците сиви...
Светкавици им правят път.
Булевардът пълен е с автомобили!
Пътуващи към своят бряг.
Мигачи, фарове, семафори и глъчка ...
  408 
Какво ли е се питаш!? Да чакаш!?
Може би писмо! Но всъщност
вече не контактуваме с това четмо.
И тогава почва се едно...
Чакаме да ни потърсят, ...
  454  12 
На земята наша, хората са много...
Различни са по цвят и красота.
Но всички ние, по едно на сто процента
си преличаме!?
Еднакво мечтаем си за любовта. ...
  451  13 
Изгуби се магията която!?
Тлееше с години в нас.
Но ето че дойде мига във който,
от нас избяга любовта.
Със теб изгубихме искрата... ...
  370 
Дъждовно време, рано се стъмнява...
По често вече, човека сам остава.
Времето дърветата съблече!?
Пътеките във парка кални са, човече.
Мъглата стеле своят шал безкраен. ...
  464 
Казват... Добрината лесно се наказва.
Тя е крехка и боли!?
Бързо чупи се и става...
Скрап във техните очи.
Добрината казват, била и чуплива. ...
  380 
Очи, сълзи, усмивки изкривени...
Ръце, съдби, прегръдки съкровени.
Хора... всякакви, дори студени!?
И спомени отдавна изкривени.
Часовник, самовар, кафе... И още нещо. ...
  974  14 
Знаеш ли съдба... колко мразя
нощите самотни!?
Знаеш ли кажи!
Колко самотата ми тежи.
И защо макар и с хора, ...
  372 
Усмихваш се на грешки и провали...
И плачеш от щастливи мигове.
Държиш се строго с хората любими!?
На чуждите помагаш от сърце.
Все търсиш! Хора незаменими... ...
  458  10 
По-жесток от смъртта е само животът.
Животът, тоз същият, който ни дава
и радост и грях, усмивки дарява
с фалшивост и слава. Но пак
човека самотен остава. ...
  439  12 
Очите търсят красотата.
Сърцето търси любовта...
Душата тя копнее и за двете!?
Но аз копнея единствено за теб,
Българио, родино моя, истинска ...
  388 
Бяла нощ,луната грее...
А вятърът с бриз прохладен
подклажда... Звездите като
жар да греят.
Тишина и в нея мислите препускат!? ...
  356 
Казват цървулите били
изчезнали от мода!?
А не... Не е така, те тук са
с нас, но правят се на мачкат лак.
Те правят се на хрисими, такива ...
  565  12 
Какво ли е да нямаш чувства!?
Какво ли е да нямаш жал!?
Какво ли е да тънеш във забрава...
Какво ли е сред хора да си сам.
Тъжно ми е, за тези хора... ...
  455 
Мечти за всеки го ралични...
С очи ламтящи за мечтите извисени.
Надежда че можеш и ти да полетиш
в всемира!? Да търсиш и сладост и сила.
Но някак реалноста те връща... ...
  276 
Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше в ноща.
Сърцето... С него в тъмнината беше!
В едно се бяха спрели в самота!
А вятърът, той носеше им спомен... ...
  598  11 
Умора тегне във очите...
Кошмари вплитат се в сънят!
Човекът потен се събужда
И пита се къде пропадна любовта!
Сън реалност, сън измама... ...
  375 
Ех душа, широко скроена...
Ех ти, блуднице, скрита в нощта!
Защо винаги нощем пристигаш?
И носиш със себеси много тъга.
Ех съдба, човешка невольо... ...
  649 
Взех от себе си назаем...
Своята надежда, взех я
може би за дни...
Помолих я поне за малко
да бъде не само щастие, любов... ...
  586 
Ех любов, майко на раздора...
Ти жрицо на копнеж и страст.
Ти, лисицо стара... Поднасяш
на човека сладост, изгаряш
го от страст с любов. ...
  386 
Буза до буза, дъх до дъх...
Плътта се докоства...
За кой ли път?
Любов ли е питам, или лъжа!?
Че дори не изпитваш вина. ...
  312 
Подлоста не е това което
носи радост на сърцето...
Тя коварство е голямо
и копнее за измяна.
Но в света и любовта царува! ...
  310 
Лъгаха ме, вярвах, плаках...
Съжалявах, после им прощавах!
Винях се и сам се оправдавах?
Сърдех се, мълчах...
Опитвах се добър да бъда. ...
  665 
Умът опитва се тъгата да изгони...
От себе си сърцето мъката да потуши.
Душата моли се човека всичко да забрави.
А тялото... Се пита къде си ти?
Мрак, студена лятна нощ!? ...
  347 
Очакваме дори и неочаквани неща...
Очакваме да станат чудеса.
Земята да обвие във любов
дори и тези който не искат да живеят.
Очакваме да има светлина... ...
  373 
Дръж се здраво, не тъжи...
Всичко ще се промени.
Не за ден и за два,
а за вечни времена.
Дръж се здраво и почни ...
  311 
Пропускаме безброй неща...
Пропускаме да сме щастливи!?
Да обичаме с душа и правим
земята по-красива.
Пропускаме във дните свои ...
  359 
Когато понякога надеждата губиш...
когато сърцето страшно боли,
тогава спомни си за бурните нощи,
за дългите тягостни дни!
Усмивка дари си... На теб си прости!? ...
  343 
Чувал съм, дори го зная...
Че вълкът козината си мени!?
За хората си мислех друго,
че сме по-добри!?
Но някак си животът ме опроверга... ...
  457  11 
Вятърът косите гали...
Вятърът на нашия живот.
Навява спомени, безсънни нощи,усмивки
и любов, сълзи, копнежи, благослов.
Вятърът по бузите сълзите бърше!? ...
  418 
Живота носи свойте увлечения...
Той носи и със себе си тъга.
Дарява на човека егоизъм и надежда!
Но му подлага и кора.
Във сянката, живее ни отдавна!? ...
  334 
Имах си една мечта,
една такава... Толкоз малка!?
Единствена, родена от любов мечта.
Такава дето сърцето ти със радост
да дарява. ...
  358 
Човек минава през какво ли не...
През сълзи мъката в сърцето да изплаче.
През смях бесовете свой да прогони
и в тъмното да търси светлина.
Човек устроен е, и да прощава... ...
  378 
Не пилей надеждите напразно...
Не се раздавай ако няма с кой!
Усмихвай се и грешките прощавай
и твоите, и техните безброй.
Бъди човек, не отмъщавай... ...
  1449  10 
Не ме кори че го написах!?
Защото знам написах го за нас...
Кръжат в небето лястовици бели...
И гарвани със тях кръжат...
И в тях са мойте мисли оцелели ...
  334 
Седях във тъмното самотен...
Пред листа празен в тъмното седях
поезия и стих в едно във мене се редяха.
Усмихвах се но в сълзи лицето си облях.
Сам бях... Но с мойте въпроси ! ...
  538 
Всички цветя са красиви...
Но не всички носят аромата пенлив.
Така е... И с хората зная!?
Някой от всички изглеждат добри...
Но всъщност са пълни с отрова. ...
  288 
Душа самотна спомени прелиства...
Във тъмното на свещ една!?
В самотност мислите изпратил!
Да търси чиста правдина.
Душа... Във тъмното тъгува!? ...
  342 
Предложения
: ??:??