Аделаида
68 резултата
Колко струва днеска добротата?
Може би един любезен жест,
дума добротворна от устата
или просто светла блага вест?
Няма място даже за сравнение ...
  871 
Отмълчи се от тези мълчания.
Какво толкова много събра?
Как живееш в това разстояние
между себе си и света?
Затова си отиват от тебе ...
  725 
Един ден ще се слеят светове,
души на мъртви с живи ще се срещнат,
и обичта една - без брегове
при шеста раса хора ще прилегне.
Време на мир, любов и красота. ...
  720 
Обичам да прегръщам всеки ден,
не ми е нужен ден да го празнувам,
прегръдката е просто част от мен,
към хора, за които нещо струвам.
Прегръдката е обич към дете, ...
  806  10 
Бъди един небесен лъч за мен сега,
любов - пътека в земния ми ден
и две октави нежна висина,
и празничен неповторим рефрен.
Аз зная да обичам без вина, ...
  752 
Понякога се пише са любов, но чувствата отсъстват.
И се усеща липсата на зов в словесното прекръстване.
Тя, любовта, извира между думите, когато съществува.
Не зная как, но другояче струните звънят от всяка дума.
Останалото, позата, усеща се и просто обич няма. ...
  531 
Оставена от детство топлота
минава през живота и не чезне,
и закодирана е в личността,
и единица мярка за полезност.
То нищо не е дадено така, ...
  837 
Зората не е моята зора,
пристигна късно, много е мъглива.
Особена, но аз ще замълча,
достатъчно е, че съм здрава, жива.
Ще пусна щедро лудите край мен ...
  592 
Дали букет от нежност ще ти дам,
а ти на мен цветя по зимно време
или сами по елховия плам
целувките ни любовта ще вземе!
Не знам, но всеки приказен букет, ...
  641 
Мяра ми е горното небе
и така опитвам да живея.
Иде Коледа. И с две ръце
раздавам доброта, дано успея
на всекиго надежда да раздам ...
  340 
Тайно ми говорят вековете
пак за Витлеемската звезда,
тя и за човечеството свети,
че родил се в пещера Христа.
Силата небесна направлява ...
  586 
Завръщане, не станало навреме,
променя непростимо битието,
и, натежало като страшно бреме,
не връща вече обичта в сърцето.
Разпръснатите хора са различни, ...
  526 
Земното поле на суетата
шари хората с безсмислен лукс
и с това ветрее им душата,
илюзията ги омайва тук.
Не е лошо да живееш сносно, ...
  730 
Смъртта е толкова наблизо, но аз не я желая,
не е по Божията воля,войната не е края,
войната е една химера на жадни да са първи,
които не броят човеци ни живи, нито мъртви.
И ако Господ ги помита със бедствия отгоре- ...
  600 
Не ми се остарява и усещам
природата е милостива с мен,
енергия Всевишна ме зарежда
и разумът - етично извисен.
И любовта, защото се не губи. ...
  498 
Обидата дълбоко я тая
и в изражението я разчитам,
та Прошката - самотна и добра-
признавам, много трудно я привиквам.
И много трудно аз ще я раздам ...
  763 
Тя е част от живота и част от смъртта,
предстоящата среща във нова епоха,
незавършено време за бъднина,
във която върви съвършенството строго.
То е трудно да бъдеш и съвършен, ...
  791 
Времето е мрачно, не душата,
светла ми е, даже да вали,
издръжлива е като тревата
и на облаци, и на лъчи.
Настроението е на осем - ...
  796 
Мълчат мъглите, утринно мълчат,
прибрали в пазвите си нощни тайни,
опитва се да тръгне пак градът
по делниците свои обичайни.
Но не е същото, щом няма хъс ...
  882  12 
Дори и да ме няма, ще се върна,
като спомен, като болка, като вик
и знам, ти миналото ще прегърнеш,
макар да е за кратко, да е миг.
Разделите пристигат неизбежни, ...
  1241 
Не мога да обърна красотата
назад. Каквото е било - било.
Еднопосочна е на времето стрелата
на бъдещето бялото крило.
И търся я напред да я намеря, ...
  822 
Светът е хубав и голям,
една част го обиколих,
ала научих и го знам,
че не е по-голям от стих.
Рамкиран е един живот, ...
  782 
Вятърът и днес се спря на прага,
проговорихме и продължи.
Няма, каза, за какво да бяга,
никакви поклони не дължи.
Пръсна ми листа от шепа злато, ...
  498 
Слънчевото затъмнение е каприз на Бога.
А душевното падение- повод за тревога.
Че Земята затъмнена в страсти се задъхва
и се моля Богу днеска - дано не издъхне.
Пак Луната си е цяла и денят се сменя. ...
  1050 
Нежността е трептение в есенен лист
или в тихия полъх на вятъра.
Във неземния поглед небесно-лъчист.
Но дали - на живота в театъра?!
  969 
Ако си запомнил мои стихове,
тогава чувстваш ме и ме познаваш.
Не казвай нищо и пристъпвай тихо,
поезията в мене не изтлява.
Ще бъда истинска във тези думи, ...
  626 
Толкова е хубаво и кротко
в есента с неосъзнаем код,
стъпвам по килима като котка,
в лоното на златния живот.
Плодове търкалят се - грошове, ...
  719 
Спри времето
преди да те е спряло то
и покажи сега
защо живееш.
Годините са просто колело, ...
  965 
Предложения
: ??:??