anabel7
182 резултата
Странствам по пътя си... Много ли, малко ли,
колко остава, не зная.
Все едно, вече по-близо е краят,
а по-далече – началото.
Просто върви си самотно реброто... ...
колко остава, не зная.
Все едно, вече по-близо е краят,
а по-далече – началото.
Просто върви си самотно реброто... ...
1867
12
37
Красива си наистина! Трептиш неотразима
в златисто, червеникаво и медено...
Но тази красота навярно маска е на зимата.
Предвкусвам вече устните ѝ ледени...
Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли... ...
в златисто, червеникаво и медено...
Но тази красота навярно маска е на зимата.
Предвкусвам вече устните ѝ ледени...
Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли... ...
1095
8
36
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани.
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна...
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. ...
А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани.
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна...
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. ...
1126
8
33
Градината на болката сама ще те намери.
И рано или късно всеки в нея се оказва.
Внимавай да не се препънеш в камък от безверие.
Да не пропаднеш в яма, пълна с ярост и омраза...
Градината на болката какви ли тайни крие? ...
И рано или късно всеки в нея се оказва.
Внимавай да не се препънеш в камък от безверие.
Да не пропаднеш в яма, пълна с ярост и омраза...
Градината на болката какви ли тайни крие? ...
1105
7
32
Всеки ще мине през тази Врата.
Знаеш, че с хитрост не ще се измъкнеш.
Щом е решила да дойде смъртта,
вече не можеш назад да я върнеш.
Всичките изпити ще са приключили. ...
Знаеш, че с хитрост не ще се измъкнеш.
Щом е решила да дойде смъртта,
вече не можеш назад да я върнеш.
Всичките изпити ще са приключили. ...
3434
27
53
Мечтая да Ти посветя най-хубавия стих!
Защото Ти ме сътвори! Живот ми вдъхна Ти!
Сърцето ми чрез Теб кръвта от вените гребе...
Със Своята любов огряваш моето небе!
Безсилна съм да сторя нещо, ако кажеш "НЕ!" ...
Защото Ти ме сътвори! Живот ми вдъхна Ти!
Сърцето ми чрез Теб кръвта от вените гребе...
Със Своята любов огряваш моето небе!
Безсилна съм да сторя нещо, ако кажеш "НЕ!" ...
1120
2
23
Така съм се вкопчила в тебе, живот!
Изглежда, съм вече до смърт пристрастена.
Забравих дори твоя тежък хомот.
И колко мечти, и надежди отне ми...
А исках съвсем малко... Толкова малко! ...
Изглежда, съм вече до смърт пристрастена.
Забравих дори твоя тежък хомот.
И колко мечти, и надежди отне ми...
А исках съвсем малко... Толкова малко! ...
2186
11
43
Дървото на старата наша любов,
изглежда, е пак оцеляло.
След седмия зимен сън - леден, суров,
ще има и пролет, и лято...
И млади листенца, напъпили в клоните. ...
изглежда, е пак оцеляло.
След седмия зимен сън - леден, суров,
ще има и пролет, и лято...
И млади листенца, напъпили в клоните. ...
1555
5
34
Теб ли чакам все още?
И сънувам те нощем…
Теб ли искам все още, любов?
Беше смисъл за мене.
Бе живот, вдъхновение… ...
И сънувам те нощем…
Теб ли искам все още, любов?
Беше смисъл за мене.
Бе живот, вдъхновение… ...
893
7
31
Ослепял е този свят за Красотата.
И за музика Небесна – оглушал.
Мъдростта е омърсил с греховна кал.
Любовта е заменил с телеца златен.
За да търси не където трябва щастие… ...
И за музика Небесна – оглушал.
Мъдростта е омърсил с греховна кал.
Любовта е заменил с телеца златен.
За да търси не където трябва щастие… ...
857
8
29
С август ще си тръгна аз, море.
Но сега съм твоя... Само твоя!
Ще се върна като стар рефрен
следващото лято, посред зноя...
Дотогава лудият копнеж ...
Но сега съм твоя... Само твоя!
Ще се върна като стар рефрен
следващото лято, посред зноя...
Дотогава лудият копнеж ...
1061
9
38
С копнежи е изпълнено пространството.
В посоки най-различни те летят...
Едни са устремени все към банките,
а други - към невидимия свят.
Не искам да са розови мечтите ми - ...
В посоки най-различни те летят...
Едни са устремени все към банките,
а други - към невидимия свят.
Не искам да са розови мечтите ми - ...
860
7
30
Изтъкана от вечни въпроси,
любопитна да види отвъд,
мисълта ми се рее из космоса…
И в борба на живот и на смърт
верен отговор тя ще докосне ли?... ...
любопитна да види отвъд,
мисълта ми се рее из космоса…
И в борба на живот и на смърт
верен отговор тя ще докосне ли?... ...
726
1
16
От майка си ли взе онази праведност,
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие, ...
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие, ...
1015
5
36
Почувствах, че Те няма, чак когато
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха... ...
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха... ...
1278
6
34
Не се страхувам от раздялата –
тя идва, за да ни пречисти.
Ще се погледнем в огледалото
и честно ще потърсим истината.
Как бихме иначе узнали ...
тя идва, за да ни пречисти.
Ще се погледнем в огледалото
и честно ще потърсим истината.
Как бихме иначе узнали ...
1089
10
25
Потракват монотонно колелата...
И с релси хоризонтът е прободен.
Пътувам аз… Най-сетне път обратен
към своя дом – към истинския, роден…
И ето я! – „Здравей!”– ми казва гарата. ...
И с релси хоризонтът е прободен.
Пътувам аз… Най-сетне път обратен
към своя дом – към истинския, роден…
И ето я! – „Здравей!”– ми казва гарата. ...
1002
7
37
Не съм усетила кога си влязъл.
Сънят – свалил оградата желязна,
приспал и стражата незабелязано...
Усетих само устни незабравени –
целувката, която ме оставяше ...
Сънят – свалил оградата желязна,
приспал и стражата незабелязано...
Усетих само устни незабравени –
целувката, която ме оставяше ...
867
6
22
Ти, Който режисьор си на пиесата „Живот”,
не си ми отредил, за жалост, роля на принцеса.
А четох много приказки през детството си волно...
Но моят благороден принц ме носи на ръцете си
три дена само. После отлетя на своя облак… ...
не си ми отредил, за жалост, роля на принцеса.
А четох много приказки през детството си волно...
Но моят благороден принц ме носи на ръцете си
три дена само. После отлетя на своя облак… ...
941
5
28
Когато в очите пресъхват капчуците,
коварно сковава душата ледът.
Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
Замлъква на мъртвите птици гласът.
Тогава изстива сърцето, безчувствено ...
коварно сковава душата ледът.
Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
Замлъква на мъртвите птици гласът.
Тогава изстива сърцето, безчувствено ...
991
7
39
С дъха на вятър пролетен при тебе ще долитам...
На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...
С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...
И в тайнствения поглед на луната ще мълча...
Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна… ...
На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...
С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...
И в тайнствения поглед на луната ще мълча...
Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна… ...
646
1
23
В памет на отец Мариуш Полцин
Като камък сизифов нагоре
все търкаляме дните си клети.
Претоварени с грижи, с несгоди…
И с немалко излишна суетност. ...
Като камък сизифов нагоре
все търкаляме дните си клети.
Претоварени с грижи, с несгоди…
И с немалко излишна суетност. ...
1363
8
42
Ако кракът ми се подхлъзне
и повлече към пропастта,
ти с крак ще го препречиш бързо.
Ако ръцете ми измръзнат,
преди да стигна до целта, ...
и повлече към пропастта,
ти с крак ще го препречиш бързо.
Ако ръцете ми измръзнат,
преди да стигна до целта, ...
1831
3
30
И ето, пак е юни, пак е лято!
Една надежда с перлена усмивка,
върху криле на гларус долетяла,
с ръце от водорасли ме помилва.
Солените ѝ устни от корали ...
Една надежда с перлена усмивка,
върху криле на гларус долетяла,
с ръце от водорасли ме помилва.
Солените ѝ устни от корали ...
1176
5
24
Днес е необикновен,
светъл октомврийски ден.
Някак всичко е прекрасно!...
Колко бързо ти порасна!
Единадесет години ...
светъл октомврийски ден.
Някак всичко е прекрасно!...
Колко бързо ти порасна!
Единадесет години ...
3747
5
19
Той нахлу с дъх на Гершуин, песенен –
летен вятър в самотната есен.
Пожълтелите листи погълна.
Отлетяха Небесните гълъби…
Разлюляха земята желания, ...
летен вятър в самотната есен.
Пожълтелите листи погълна.
Отлетяха Небесните гълъби…
Разлюляха земята желания, ...
1972
7
35
И пак е вечер. Бризът лек, прохладен
солено ме погалва, закачлив.
Припяват си щурците серенада.
И всичко е „почти” като че ли.
Но в мен дъждовен облак се прокрадва. ...
солено ме погалва, закачлив.
Припяват си щурците серенада.
И всичко е „почти” като че ли.
Но в мен дъждовен облак се прокрадва. ...
744
6
19
В косите ти – пера на гарван черни,
копнея да заровя нежна длан.
В очите – тъмни небеса вечерни –
да литне моят поглед замечтан.
Да се разтворя в блясъка им лунен, ...
копнея да заровя нежна длан.
В очите – тъмни небеса вечерни –
да литне моят поглед замечтан.
Да се разтворя в блясъка им лунен, ...
623
4
16
Какъв си всъщност ти?
Наистина ли те познавам?
Или те ваях в стих
от собствените си представи?
Любимите черти ...
Наистина ли те познавам?
Или те ваях в стих
от собствените си представи?
Любимите черти ...
1764
19
43
Солена самота. Самотна чайка.
Пера на чайка, носени от вятъра.
Самотен вятър. Спомен неочакван,
изпълващ празнотата...
Солена празнота. Напразен прилив. ...
Пера на чайка, носени от вятъра.
Самотен вятър. Спомен неочакван,
изпълващ празнотата...
Солена празнота. Напразен прилив. ...
584
3
16
705
2
17
Разминахме се, клети...
Подобно на планети
в космическия хаос...
Случайност ли нехайно
съдбите ни преплете ...
Подобно на планети
в космическия хаос...
Случайност ли нехайно
съдбите ни преплете ...
614
4
8
Когато си в плен на страстта,
а мечтата издъхва сломена,
когато разкъсват плътта
незаситени пориви нежни
и броди без път мисълта ...
а мечтата издъхва сломена,
когато разкъсват плътта
незаситени пориви нежни
и броди без път мисълта ...
511
3
7
Наричаха те просто „тати”.
Небето беше в твоя взор.
Небето беше и в душата.
Отиде си с очи отворени,
несбъднал в този свят мечтата ...
Небето беше в твоя взор.
Небето беше и в душата.
Отиде си с очи отворени,
несбъднал в този свят мечтата ...
1120
7
25
Цял живот съм вървяла към Теб...
И когато бях малко дете.
И когато растях, и не исках
да повярвам, че Ти си измислен…
А душата ми сляпа Те търсеше ...
И когато бях малко дете.
И когато растях, и не исках
да повярвам, че Ти си измислен…
А душата ми сляпа Те търсеше ...
574
1
6
Трима стоим на перона –
аз, ти и твоят приятел.
С тебе играем на „чужди”.
Думите празни се ронят
като в посредствен спектакъл... ...
аз, ти и твоят приятел.
С тебе играем на „чужди”.
Думите празни се ронят
като в посредствен спектакъл... ...
563
2
6
Когато стихне вече
звънът на чаши пълни
и празникът заглъхне...
От мрака разсъблечена,
душата ти безмълвно ...
звънът на чаши пълни
и празникът заглъхне...
От мрака разсъблечена,
душата ти безмълвно ...
517
Видях те отново в съня.
Случайно. Дори не очаквах.
Душата сама те позна.
Веднага усети те някак.
А после през нас любовта ...
Случайно. Дори не очаквах.
Душата сама те позна.
Веднага усети те някак.
А после през нас любовта ...
535
2
Тя, изглежда, отново възкръсва…
След поредната своя агония.
След безумния полет нагоре
през мъглата на твоята сдържаност...
След внезапния сблъсък с гнева ти ...
След поредната своя агония.
След безумния полет нагоре
през мъглата на твоята сдържаност...
След внезапния сблъсък с гнева ти ...
640
2
Едно дете счупи буркан и заплака…
Навярно от страх. Инстинктивно.
От същия страх, който всички усещаме,
когато съвсем неочаквано
сме счупили нещо ...
Навярно от страх. Инстинктивно.
От същия страх, който всички усещаме,
когато съвсем неочаквано
сме счупили нещо ...
527
1
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
