beti
421 резултата
***
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата ...
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата ...
1166
16
***
Мама работеше в болницата. Когато с татко отивахме да я вземем от работа, винаги минавахме по един и същи път. Колата катереше нагоре и така, докато стигнем почти до края на града...
Помня как за първи път забелязах църквата. Беше есен и слънчевата светлина се пречупваше в металния купол. Не мож ...
Мама работеше в болницата. Когато с татко отивахме да я вземем от работа, винаги минавахме по един и същи път. Колата катереше нагоре и така, докато стигнем почти до края на града...
Помня как за първи път забелязах църквата. Беше есен и слънчевата светлина се пречупваше в металния купол. Не мож ...
1305
18
Заровила нозете си във пясък
в очакване на пълноликата Луна,
поисках да открадна блясъка на слънцето
и устрема на синята вълна!
Поисках да открадна мъдрост от скалите, ...
в очакване на пълноликата Луна,
поисках да открадна блясъка на слънцето
и устрема на синята вълна!
Поисках да открадна мъдрост от скалите, ...
766
12
Нощта е приказна -
звездите греят,
загубили надежда в утринта
и славеи
там нейде пеят ...
звездите греят,
загубили надежда в утринта
и славеи
там нейде пеят ...
686
8
780
8
***
Ръцете ми свирят черна музика!
Тя е толкова тъжна, че помита сладкия трепет на невкусилите съвършенството души.
Съвършенството е постижимо само когато победиш собствените си страхове!
Някъде там никому ненужен никаквец се събужда, ужасен от поредния незапомнящ се сън. Музиката го вплита в сенкит ...
Ръцете ми свирят черна музика!
Тя е толкова тъжна, че помита сладкия трепет на невкусилите съвършенството души.
Съвършенството е постижимо само когато победиш собствените си страхове!
Някъде там никому ненужен никаквец се събужда, ужасен от поредния незапомнящ се сън. Музиката го вплита в сенкит ...
910
6
***
Един нещастен паяк се спъна в трохата хляб, която беше паднала от устата ми. Не ставаше за ядене, повървя малко и пак се спъна, този път в празните, разпилени листа върху бюрото ми - те също не ставаха за ядене...
После не знам какво се случи с него, но на сутринта малка мрежа беше сковала мозък ...
Един нещастен паяк се спъна в трохата хляб, която беше паднала от устата ми. Не ставаше за ядене, повървя малко и пак се спъна, този път в празните, разпилени листа върху бюрото ми - те също не ставаха за ядене...
После не знам какво се случи с него, но на сутринта малка мрежа беше сковала мозък ...
873
4
ти се стопи...
косите ми още парят
от златния дъжд...
бродя по твоите стъпки
и търся утеха. ...
косите ми още парят
от златния дъжд...
бродя по твоите стъпки
и търся утеха. ...
673
4
Прости ми слънчевите мигове
и думите, изказани неволно,
и разпиляната коса, и мислите,
и светлата усмивка, и мечтите,
стаената ми страст ...
и думите, изказани неволно,
и разпиляната коса, и мислите,
и светлата усмивка, и мечтите,
стаената ми страст ...
649
7
***
Желанието ми е цвят, безсрамно разтворил погубващи устни към похотта на ветровете. В пространството струи от музика се разбиват с дисонанс в скалите от бездушие. Слънцето препича разпуканите вече съзнания и пирува с разтопената воля... Скрила в шепи тягостни терзания, захвърлила в небитието угро ...
Желанието ми е цвят, безсрамно разтворил погубващи устни към похотта на ветровете. В пространството струи от музика се разбиват с дисонанс в скалите от бездушие. Слънцето препича разпуканите вече съзнания и пирува с разтопената воля... Скрила в шепи тягостни терзания, захвърлила в небитието угро ...
813
4
***
В среднощен унес впрягам мисли, непрестанно лутащи се в дъното на малка кибритена кутийка. Четири стени - черни като дробовете на издъхващ пушач. В стаята е тъмно. Навън се стеле призрачна тайнственост, разкъсвана от грозни помисли, а в локвите калта мечтае за плясъка на вълните. Порочни съзнани ...
В среднощен унес впрягам мисли, непрестанно лутащи се в дъното на малка кибритена кутийка. Четири стени - черни като дробовете на издъхващ пушач. В стаята е тъмно. Навън се стеле призрачна тайнственост, разкъсвана от грозни помисли, а в локвите калта мечтае за плясъка на вълните. Порочни съзнани ...
1050
4
Усещаш ли росата?
Сутрин сънят се събужда,
минава край теб
и погалва косите ти.
Вярваш ли ми, че ...
Сутрин сънят се събужда,
минава край теб
и погалва косите ти.
Вярваш ли ми, че ...
762
6
692
6
836
1
7
На перона
Не обичам гарите, спящи в забрава по отминалите пътници, ръждиво скърцащите коловози и сдъвканите облекла на блуждаещите мисли .
Думи, думи… изплюх моите и реших и аз да попътувам .
Пред очите ми се стрелкат тъжни , самотни стълбове с прашни спомени от мимолетните допири до нечии мигове, и ...
Не обичам гарите, спящи в забрава по отминалите пътници, ръждиво скърцащите коловози и сдъвканите облекла на блуждаещите мисли .
Думи, думи… изплюх моите и реших и аз да попътувам .
Пред очите ми се стрелкат тъжни , самотни стълбове с прашни спомени от мимолетните допири до нечии мигове, и ...
1238
9
Почакай,
не докосвай деня,
нека още поспи,
не събуждай зората!
Още скитници бродят ...
не докосвай деня,
нека още поспи,
не събуждай зората!
Още скитници бродят ...
857
6
Синя нощ и синьо безлуние.
Синьо-зелени мечтания.
Влакове, откраднали живота ти.
Рапсодия в синьо страдание.
Далечни, далечни сказания, ...
Синьо-зелени мечтания.
Влакове, откраднали живота ти.
Рапсодия в синьо страдание.
Далечни, далечни сказания, ...
715
7
Пътувайки
Пътища, коли и пътници,
забързани на някъде
и нощни лампи в здрача,
и мисли толкова на никъде- ...
Пътища, коли и пътници,
забързани на някъде
и нощни лампи в здрача,
и мисли толкова на никъде- ...
859
7
Когато в пурпурно червено
слънцето залязва в нищото
и се събуждат странници,
възкръснали от кланници,
и демони в огнището, догарящи с твоята съвест... ...
слънцето залязва в нищото
и се събуждат странници,
възкръснали от кланници,
и демони в огнището, догарящи с твоята съвест... ...
727
3
Когато сутрин кафето размива
тъгата на бледите сънища
и хиляди пътища
сбират калчища
на хиляди странници, ...
тъгата на бледите сънища
и хиляди пътища
сбират калчища
на хиляди странници, ...
705
4
Като обречена амфибия
се лутам в сивото пространство от бездушие.
Не мога да поема въздух.
Разпръсквам между пръстите смирение,
за да простя на греховете техните създатели - ...
се лутам в сивото пространство от бездушие.
Не мога да поема въздух.
Разпръсквам между пръстите смирение,
за да простя на греховете техните създатели - ...
908
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
