NadeBo
462 резултата
В днешния заразен от грехове свят,
повит в бъдеще изтъкано от неизвестност,
човек, за човека не е брат,
а низост, измама, въображаема известност.
Едни мислят, че са вечни, ...
  146 
СЪДБА ОРИСАНА
Съдба орисана е... да те обичам -
вятър... плачещ в моето сърце.
Ръка, която сънищата ми облича
с погледа на най-любимото лице. ...
  154 
Време, не ме оставяй да се забравя
в твоите отмервания ритмични,
да мисля, че врата пред мен се отваря,
а дните са изречения многосрични!
Да забравя, че пътят ми върви надолу ...
  130 
Бог ни даде въздуха, земята, живота,
душата, сърцето, разума и Сина свой.
С Дух Божи освети нашата самотност,
най Святото за чедото лйбимо свое.
И кръста Синовен, тежък ни даде, ...
  225 
Мълчиш..., а аз душата си раздирам
в догадки, мислите твои да разбера.
През ресниците сведени не прозира
дори искрица нежност в твоята душа.
Мълчиш... не за час, за ден, или за два. ...
  282 
От образа ти аз създадох святостта,
облякох те в светлината на икона.
Така рисува идолите свои любовта,
с дъх от пламък и пролетни сезони.
Търся те... няма те... светещ мираж си. ...
  247 
Падна сняг върху разцъфтелия ми цвят.
Току що бях започнала да ухая.
Потъна в бели сълзи целия ми свят.
Престанах за обич светла да мечтая.
Хванах се за корените си кървящи, ...
  162 
„Всяка сутрин е време да започнете живота си отначало.“
Това е мисъл, разпространявана в различни постове. Не мога да я приема като мисъл, а като мъдрост – въобще.
Всяка минута, всеки час, ден, година са продължение на предишните. Всяка мисъл е продължение на предишната, или свързана с нея. Всяка кр ...
  210 
Пътят на живота
не е права линия
в безкрайността,
а елипса, кълбо намотано
от пламъци живи ...
  227 
Поезио, любовта ми към теб ме поглъща изцяло.
Ти си моето сляпо, глухо, трудно съществуване.
Ти си очите ми, слуха ми, свят в синьо и бяло,
моето изпълнено с римувани мисли бълнуване.
С теб е достижима всяка точка от родната земя, ...
  256 
Трудно е, от душа дълго боляла
да разцъфти усмивка на устните.
Трудно е, сърце любов не видяло,
да прегърне живота с устрема му.
Трудно е, облечеш ли се в облаци, ...
  211 
Вслушвам се в звуците, които плъха
живеещ горе, на моя таван, издава.
Не се отвращавам - и той е душица.
Дори золумите му прощавам.
Но стъпките станаха вече много. ...
  210 
Портите разнебитени вият ужасно. -
Глутница вълци от глад побеснели.
В порутени къщи фиданки прорасли,
пият минало от житейски постели.
Малка фея полегнала в тревите, ...
  211 
РОСА ОТ НЕЖНОСТ
Нощ... В мрака се стичам...
душа... от болките опиянена.
Маските от себе си събличам.
Така с тялото е споделена. ...
  339 
Птица Любовта ми по прашните пътища кълве
отдавна забравени зрънца от наше плодородие.
Перушина събира от разкъсаните си криле
за гнездото си, но там лежи мъртво безродие.
Яйцата отдавна са станали на запъртъци. ...
  245 
Душата ми е дълбоко ранима
от всяка лоша дума, подлоста,
която крачи между нас незрима
и в пепел превръща всяка красота.
Душата ми е бряг за обич и любов. ...
  163 
Когато приливите в душите издълбаят
с почерка си белези от раните кървящи,
с късове от себе си сърцето ще ги омотае,
ще ги погали нежно, за да не са крещящи,
ще отвори старата тетрадка, ще добави ...
  171 
Тръгнаха соковете на пролетта по земята.
Сляха се със слънцето в небесната пара.
Изригнаха в зеленина и цвят върху полята.
Разсъниха дърветата през зимата заспали.
Животът хукна усмихнат, пролетно щастлив. ...
  138 
Мълчание, не се прави, че не чуваш!
Напълни чашите! Весело да звъннат!
С мен и с душата ми сега бодуваш.
Да пием вино тежко, устни да не зъзнат!
Всеки миг е нов, но по старому го живеем. ...
  204 
Не заключвам никога душата си.
Пазач на входа не поставям.
Там, зная, живее любовта ми.
Аз свободна птица я оставям.
Не я докосват солените ми сълзи. ...
  253 
ДЪЩЕРЯ ТИ
Заставам над гроба ти – обезкрилена птица.
Ковчегът над ямата дълбока надвиснал лежи.
В паметта ми се люшкат опънатите жици,
гарвани грачат, този звук в душата ми ехти. ...
  305 
Върху сънените криле на живота
се разлива капка гореща любов. -
Огън водещ, горящ пред Кивота,
или видение тръгнало смело на лов?
Кръстопът ли е, сочещ много посоки? ...
  353 
Пълзя напред...
под пепелни бури,
шепот на слеп
в протрити кондури.
Изправена душа... ...
  242 
Ти вплете сърцето си в двойна игра.
Разстреляна в гръб, окървавена душа...
Наложи се да избираш между любовта
и своите малки, обични до болка деца.
Светът ти бе срутен.В руините търсеше ...
  355 
СВЕЩЕНА ОБИЧ
Търсиш ме с душа напукана, зажадняла,
но не пиеш вода от потоците бистри,
с вятъра света цял претърси до отмаляро,
за да ме намериш и пиеш от моите устни. ...
  232 
Гледам през прозореца и виждам -
старци едва нозете си примъкват.
Тротоарите за бурени се грижат.
Бурени в душите болка стъкват.
Покрай тях колите профучават. ...
  297 
В този ден мъглив, студен, дъждовен
в душата ти е враждебно, отесняло.
От нейде полъх те следи лъжовен,
или пък е цяла зимна, снежна хала.
Защо дворците светли ти оставяш, ...
  251 
Много грешки направих в живота си.
Не казвам – грехове.
Тях правим съзнателно,
водени от желанията си
да берем забранените плодове, ...
  287 
ТЯ Е ЖЕНА
На земята не всяка жена е Богородица,
но всяка е озарена от Нейната светлина.
Любовта й свята не признава граница -
майка всеотдайна, спътница до мъжа. ...
  298 
Какво празнуваме, честваме днес?
Смъртта на загиналите отдавна,
или извоюваната наша свобода,
която купувахме, продавахме
като призрак пред нашите деца? ...
  761 
КАРТИНИ ОТ
Блестят мокрите от дъжда тротоари.
Звездите посаждат там свои цветя.
Луната целува букетчета минзухари.
Клоните сплитат среднощна дъга. ...
  512 
Това не е поезия.
Това е размисъл...
Лицето на човека олицетворява неговата същност, неговото Аз. Поне то е необходимо за личната ни карта и разпознаването на личността ни. Показваме ли го цялото? Понякога го разделяме на две, защото знаем, че то крие два образа от личността ни – черен и бял. Показв ...
  382 
Не се огорчавай от моя отговор!
Не искам да страдаш, в болка тъжиш.
Това не е падение, или твоя позор.
Не ми говориш. Вече бягаш, мълчиш.
Ти искаше ние двама побелели, ...
  202 
ЛУННО БЛЕСТЯЩИ ЗЕНИЦИ
Пеперуди в мрака не летят.
Изгарящи търсят светлината.
Мимолетен вик е техния път,
но разтварят цвета на душата. ...
  210 
ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
А може ли някой да каже какво е „Действителност“?
Ръка на сърцето да сложи и каже: „Разбирам...“
Всичко е потънало в зловеща примитивност,
първичност дивашка, която душите раздира. ...
  255 
Знаеш ли,
знаеш ли ти, който българин се наричаш,
горко плачеш над свои и чужди гробове,
заклинания, клетви, проклятия изричаш,
на Бог се кланяш, души свиваш в джобове, ...
  201 
В ПАСТЕЛНИ КРАСКИ
Нощното небе е в пастелни краски.
Светлосенките се стапят глухо в прах.
Звездите са покрити в светли маски.
На луната свири невидимия Бах. ...
  158 
Мека, кадифена ръкавица е нощта.
Обгръща ме шепот магичен и образи,
сътворени от най-нежната бяла луна,
лицето скрила в рошаво бухнали лози.
С трепети плахи, листата си говорят, ...
  245 
МОЖЕШ ЛИ ?
Можеш ли затвори словото в клетка?
То ще намери хиляди пролуки.
Ще свети ярко и ще търси сметка
на тесногърди хора и неуки. ...
  269 
ПИРУВАШ ЛИ
Пируваш ли?... Пирувай!
Птицата ти далеч отлетя...
С хиените флиртувай!
Не питай... дали я заболя! ...
  250 
Предложения
: ??:??