plami_lazyr
49 резултата
В онези паузи между всяко вдишване,
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста, ...
  134 
Тя идва по пътека от мидени черупки,
и стъпва много тихичко, едва,
като видение, с копринени обувки,
с разпуснати коси, и сам сама.
Огряват я лъчи от нетърпение, ...
  213 
В незрящите очи на капитаните,
в зениците, изпепелени от солта,
във погледа – въже и упование,
при котвата, обвита в самота
е сгушена колибата на лятото, ...
  296 
Танцуват небесата под крилата им,
а синьото припява в тон мажорен,
отиват си, отиват ни...
Ех, птиците,
да можех с тях да литна, да съм спомен. ...
  495 
Такава съм. На бурята окото.
На слънцето най-топлите лъчи.
Крила на пеперуда, тиха обич,
метеж, сълза, тревога, плач дори.
Понякога на себе си приличам, ...
  617 
Когато търсех любовта, пишех за нея.
Болката от липсата ù беше еликсир
за музата ми.
Толкова дълго ме болеше,
че в един момент повярвах сляпо в собственото си ...
  501 
Дървената люлка в стария квартал,
самотно изскрибуца щом подминах,
затрупана в забрава и във кал,
посрещаше поредната година,
където спомени за весел глъч ...
  524 
През януари съм снежинка.
И съм тиха!
И сгушена, и плаха, и сама...
родена в бялото на януарска зима,
през този месец винаги мълча. ...
  482 
Дъждът през май напомня на намигване
през рамото на пламваща любов,
целуват се море с дъга, подсвиркват си,
и май съм аз, а май е хоризонт.
Прелива синева над керемидите, ...
  603 
Притихнала в капана на мечтите си,
едва издишам думи непотребни,
а пулсът на надеждите, големите,
прескача през клепачите ми черни.
Изгубено е синьото в очите ми кафяви, ...
  526 
на момичето с колелото от съседната улица
Тя цялата е цвят,
палитра,
в издрано някакво платно,
прелива в пъстрите пастели, ...
  506 
Аз съм всяка тиха уличка,
всяка малка пейка за гости,
романтична, кротко изчакваща,
под дъжда мокра до кости.
Аз съм всяка светулка проблясваща, ...
  1087 
Едно море ми нарисува лодка.
А после я напълни със слънца-
усмихнати и цветни,
пеперудени,
и с весел глъч от детство и дъга. ...
  686 
Тъжна съм. Много.
И страшно обидена. И ме боли от мълчание.
Като частица от нищото - ничия.
Като дете изоставено. И ми се плаче.
Със глас ми се плаче, даже ми се проклина. ...
  607 
Ще дойда при теб -
и нахална, и млада,
и дръзка,
вплела целия свят във косите си -
плитка вързана с огнена връзка. ...
  1345  11 
Е, хайде, няма нужда от престорено съчувствие
и празна съпричастно, и хиляди съвети.
Дали на някой някога случайно му е хрумвало,
че искам да поплача без никой да ми пречи.
Какво така сте зяпнали - сеир ли пак си търсите, ...
  505 
Не се научих да съм безразлична,
към нечиите страхове и несполуки.
понякога дори съм си комична,
отказвайки да вярвам на поуки.
И принцовете също съществуват, ...
  630 
Взе ми думите, моя любов,
как, кажи ми, сега да те чувствам,
аз живях те в куплети, наум
и да спра да те пиша
не искам. ...
  589 
Аз съм онази среднощната,
грешната, лошата, другата...
Тази със име Онази,
на ветровете съпругата.
Аз съм страстта му, леглото му, ...
  659 
Мечтая си я - подранила пролет,
с очи по-чисти от росата,
в които се оглежда любовта ни
открила пристан в тях - за да остане.
Представям си я - вятърна и морска, ...
  1050 
„Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!”
П. Дубарова
Добрата ли? Отдавна се предаде.
А бялата? ...
  700  11 
Искаш ли да те обичам
от тук до края
и обратно,
до дъното на питието
от всяко вчера ...
  910  10 
Морето ме рисува като мида,
изхвърлена на нечий бряг златист,
с най-перления блясък в очите
и глас изпод ръцете на арфист.
Морето закачливо разпилява ...
  1583  19 
И вятърна съм.
Пролетно безгрижна.
И свежа като лек априлски дъжд.
С аромат на сънени кокичета,
надигащи глава за слънчев лъч. ...
  677 
Пухооблачно ми е! И леко!
Неземно някак, като на... любов.
Безброй сапунени мехурчета,
с всичките нюанси на дъгата,
мъждукат в мен. ...
  548 
Разпръсната на хиляди парчета.
Любов. И всичките я придружаващи -
страст
и ревност,
и безсъние, ...
  708 
Тя най-после му каза, че го обича...
„вече”,
а после „още”
и
„до края”... ...
  606 
Заобичвам те, въпреки всичките
страхове, че отдавна не чувствам
нито обич, нито пък птичките,
с чийто гларусен вик се събуждам.
Заобичвам те много уплашена, ...
  955 
Пръсната на хиляди парчета,
в междуредието на любовни стихове
все се пиша,но не се прочитам,
запечатвам отлетели мигове.
Стихоплетно се рисувам ...
  890  16 
"Здравей!
Добре съм!
Карам я по старoму,
все същата - мечтателка,
идеалистка. ...
  1587  18 
Не ме обиквай, скоро ще си тръгна.
Дойдох единствено, за да си дам нов шанс.
Ще прелетя през теб, ще те прегръщам
и после пак сама ще продължа.
Ще съм за кратко твоето момиче ...
  1095  17 
На Теди
Усетих те, море.
Най-после те усетих.
Зад ъгъла на моите съмнения.
Ухаеш на надежди. Ухаеш на всесилие; ...
  788 
... притихналите нощни слънчогледи,
приспани с полъха на хладен морски бриз,
ги скриха от шума на лепкавия август -
останали по думи, по дъх и
по мечти. ...
  564 
На "Майки срещу дрогата"
В двора на човешката апатия посях зрънце надежда…
Малко, слабо, без "порода".
Поливах го със вяра,
с постоянство, ...
  574 
Мечтая в лилаво и в лилаво обичам,
летя сред люляци, ухая на река,
заспивам в облаци,
събуждам се с комети,
събирам прах от вяра и тъга. ...
  2201 
Усещане за ненасищане
и дъжд от падащи звезди -
и аз, и ти,
и нощ, и тихо,
и страст, и страх - ...
  687 
Ще бъде светло, много светло,
луната ще изсипва купища лъчи,
старателно и нежно отразени
от тихите момичешки мечти.
Ще бъде тихо, много тихо, ...
  676 
Тя никога нямаше да му каже, че го обича,
”вече”,
а после „още”,
и „до края”...
въпреки че думите напираха (тя беше вече голямо момиче) ...
  850 
Свири най-тъжното зейбекико* на струните
на вечната ми самота
и сипвай до безкрайност от узото - кристалното,
в чаша средиземноморска отчайваща тъга.
Сега съм скитница, таверна тъжна, ...
  1655 
Любовта днес е търговия
с колоритни сергии от плът,
на които търговци продават
спазарени съдби под калъп.
Вместо обич, предлагат услуги, ...
  813 
Предложения
: ??:??