stel88
80 резултата
Ледена висулка се колебае от дисбаланса,
драска по рамото ми и мърмори: "обърни се!".
Курсорът все още не изпитва погнуса,
нежно трепка в ума ми - да натисна ли "изтрий се"?
Тогава се спънах и тежко паднах по гръб. ...
драска по рамото ми и мърмори: "обърни се!".
Курсорът все още не изпитва погнуса,
нежно трепка в ума ми - да натисна ли "изтрий се"?
Тогава се спънах и тежко паднах по гръб. ...
909
8
Дочувах стъпките й, макар да не я виждах наблизо. Ненаситната тишина беше забола знамето си и крещеше в ушите ми, че нейна ще е плътта, от която ще шие чувствата ми. Не пожелавам дори на убиеца си подобен инцидент. Може би грешката беше в това, че заспах на страната, в която все още се чудеха чувств ...
1084
12
1062
2
вярваш ли ù
че не люлее земята
та тя е изкусна танцьорка
и само изглежда
че ти играе по нотите ...
че не люлее земята
та тя е изкусна танцьорка
и само изглежда
че ти играе по нотите ...
832
14
не се изтрива никога грешката
направило добро сърце
намразило до смърт
дори и кожата си
посява сякаш в ложето ...
направило добро сърце
намразило до смърт
дори и кожата си
посява сякаш в ложето ...
820
10
канибалd и стеляна
Не питаш, да, но явно си запомнила,
когато със вселената се раждахте,
че всичките усмивки монохромни
са къпещи се изгреви беззалезни, ...
Не питаш, да, но явно си запомнила,
когато със вселената се раждахте,
че всичките усмивки монохромни
са къпещи се изгреви беззалезни, ...
831
34
Знаеш ли какво ми е отвътре...
Знаеш ли каква пустиня съм без вятър?
Двете бури - Любов и Омраза настървено се хапят
и малко преди да победи едната,
се самоизяждат. ...
Знаеш ли каква пустиня съм без вятър?
Двете бури - Любов и Омраза настървено се хапят
и малко преди да победи едната,
се самоизяждат. ...
873
13
оправдана съм...
за перманентно навъсените вежди
имат пръст глътките себеотрицание
нагрели до червено инертността ми
и обърках пътя с водопада... ...
за перманентно навъсените вежди
имат пръст глътките себеотрицание
нагрели до червено инертността ми
и обърках пътя с водопада... ...
846
26
И ти ли ме мразиш и риташ, предателю!?
Навярно и на теб са вече досадни
бурите и мъглите, яздили пулса ми.
Имай милост, съднико!
Боли ме дори от твоите шамари ...
Навярно и на теб са вече досадни
бурите и мъглите, яздили пулса ми.
Имай милост, съднико!
Боли ме дори от твоите шамари ...
626
14
Стеляна и канибалd
не знам
може да съм едва от вчера
и блясъкът ми да е малко
и гласът ми може да те дразни ...
не знам
може да съм едва от вчера
и блясъкът ми да е малко
и гласът ми може да те дразни ...
704
11
Кокори се широко прозорецът ми,
в тъжна утринна песен потрепва.
По него залепвам и плъзгам ръцете си,
него бълнували в настръхнала прегръдка...
А той навярно дълго седял е там, ...
в тъжна утринна песен потрепва.
По него залепвам и плъзгам ръцете си,
него бълнували в настръхнала прегръдка...
А той навярно дълго седял е там, ...
890
17
726
17
Стеляна & канибалd
Мразя как скърца мократа прежда
със забити в нея кръвожадни бодли,
крива изглежда изплетената надежда,
пропита от уличен прах и сълзи... ...
Мразя как скърца мократа прежда
със забити в нея кръвожадни бодли,
крива изглежда изплетената надежда,
пропита от уличен прах и сълзи... ...
700
18
Безсилна се оказа мъдростта на утрото
Да спре вакуумните очи глътнали слънцето
Изпили на екс милостта на бурите
В подрязани крила свързали контурите
На греха на ангели с тъмни ореоли ...
Да спре вакуумните очи глътнали слънцето
Изпили на екс милостта на бурите
В подрязани крила свързали контурите
На греха на ангели с тъмни ореоли ...
765
15
Изплакала съм ги вчера, а от вчера нищо не помня.
Заспали са на възглавницата, а дланта ми ги е укротила.
Оглушили са светлината и не ме е страх,
че цветовете ми изчезват в небето.
Ще му шепна какво да чувства, когато настъпя стъкло. ...
Заспали са на възглавницата, а дланта ми ги е укротила.
Оглушили са светлината и не ме е страх,
че цветовете ми изчезват в небето.
Ще му шепна какво да чувства, когато настъпя стъкло. ...
1997
2
19
Млада съм и почти щастлива. Така би казал и първият поглед, преди да срещне ръцете ми. Две ръце, изкривени от непосилни товари. Отрано престанали да играят с морски вълни и да гонят вятъра. Научили как се изкарва хлябът по честния начин, а сега треперят, попили стреса до последната капка. И защото с ...
910
18
Такъв си
Защото се влюби в себе си
И защото обичаш да правиш другите слаби
А после да пиеш от тях
Каквото ти липсва ...
Защото се влюби в себе си
И защото обичаш да правиш другите слаби
А после да пиеш от тях
Каквото ти липсва ...
682
18
Толкова си друга, че препържи въздуха.
На жена се преструваш, за да ти падат на удара.
В гарваново облечена, под перуката - огнена.
Скритият коз на Дявола, в бесовете му валяна.
Палиш планети със заоблено вълнение, ...
На жена се преструваш, за да ти падат на удара.
В гарваново облечена, под перуката - огнена.
Скритият коз на Дявола, в бесовете му валяна.
Палиш планети със заоблено вълнение, ...
740
18
Ще си спомнят ли устните
как са го целували,
ще подадат ли език на ръждата му...
или алергични са към прашните спомени...
Ще стигне ли капката гориво ...
как са го целували,
ще подадат ли език на ръждата му...
или алергични са към прашните спомени...
Ще стигне ли капката гориво ...
668
10
Онази песен...
Още я чувам.
За мене написана
с чувство, преди век изчезнало...
Пак си тук и пак я пееш! ...
Още я чувам.
За мене написана
с чувство, преди век изчезнало...
Пак си тук и пак я пееш! ...
768
17
От лимони сладко
ял ли си? -
Аз ще ти направя.
Захарни тръпчинки
по твойте бузи ще оставя. ...
ял ли си? -
Аз ще ти направя.
Захарни тръпчинки
по твойте бузи ще оставя. ...
925
23
Удавени сълзи в шепата на Времето,
бримки пускат на всяка промяна.
Отровени слънца тлеят на дъното,
реда предават на черната смяна.
Престорена помощ - Злото в бяло ...
бримки пускат на всяка промяна.
Отровени слънца тлеят на дъното,
реда предават на черната смяна.
Престорена помощ - Злото в бяло ...
579
15
Устните гневно се гънат,
защо мислите думите не пускат?!
Мога всичко да си кажа,
но нашийник нося
и бодли гърлото ми стискат. ...
защо мислите думите не пускат?!
Мога всичко да си кажа,
но нашийник нося
и бодли гърлото ми стискат. ...
674
16
Черните очи не обичат,
само дерат по кожата.
Остава рани острият поглед,
а времето - мънички белези.
И белезите ме болят... ...
само дерат по кожата.
Остава рани острият поглед,
а времето - мънички белези.
И белезите ме болят... ...
696
11
Скрих се и потънах в себе си,
за да позная в мен друга -
тиха, спокойна, щастлива...
Различна!
Красив е този свят! Аз го създадох! ...
за да позная в мен друга -
тиха, спокойна, щастлива...
Различна!
Красив е този свят! Аз го създадох! ...
682
11
Не желая да заместваш пролетта
и да ме хващаш, когато падам, не искам.
Стигат ми думите, с които ме спасяваш,
щом от умора откажа мечтите да стискам...
Стига ми, щом за ръката ме хванеш ...
и да ме хващаш, когато падам, не искам.
Стигат ми думите, с които ме спасяваш,
щом от умора откажа мечтите да стискам...
Стига ми, щом за ръката ме хванеш ...
567
3
Разлистваш страниците на новия ми живот...
Чакай! Какво ти става?! Разсмиваш ме. Спри!
Защо така лудо се търсиш в тях? Да не помисли, че означаваш нещо? Няма те.
С треперещ глас каза: "Ето ме, аз съм реката в тъмната картина, нали?"
Не се бях замисляла, може и да си. Да, приличате си. Ти ме ограби, ...
Чакай! Какво ти става?! Разсмиваш ме. Спри!
Защо така лудо се търсиш в тях? Да не помисли, че означаваш нещо? Няма те.
С треперещ глас каза: "Ето ме, аз съм реката в тъмната картина, нали?"
Не се бях замисляла, може и да си. Да, приличате си. Ти ме ограби, ...
2996
13
Прекрасно е утрото след черния залез,
грешно е, че остават белези в сърцето.
Ветровете идват от други посоки,
пролетни кичури рисуваха по лицето...
Небето и морето се помириха, ...
грешно е, че остават белези в сърцето.
Ветровете идват от други посоки,
пролетни кичури рисуваха по лицето...
Небето и морето се помириха, ...
471
6
Тръпки от болка,
в напрежение очите...
Обичах непознат.
Разходи се нещастие в бяла рокля.
Каква заблуда! ...
в напрежение очите...
Обичах непознат.
Разходи се нещастие в бяла рокля.
Каква заблуда! ...
602
2
Сън и реалност -
еднакви са,
в черно и бяло слети...
Лъжа и измяна -
морал са, ...
еднакви са,
в черно и бяло слети...
Лъжа и измяна -
морал са, ...
439
6
Оставих...
Малко е черно небето,
изцапа го невнимателна мисъл.
В едносезонност родих се от нещастие
и с уморен компас потърсих на живота смисъл. ...
Малко е черно небето,
изцапа го невнимателна мисъл.
В едносезонност родих се от нещастие
и с уморен компас потърсих на живота смисъл. ...
526
8
Мечтата, за която живея, е всъщност болна амбиция -
непланувано зачената от грозна действителност.
Появи се от дъха на мастило,
обрисувало с думи терзанията ми.
Аз не спрях да пиша за жалкото в живота, ...
непланувано зачената от грозна действителност.
Появи се от дъха на мастило,
обрисувало с думи терзанията ми.
Аз не спрях да пиша за жалкото в живота, ...
533
2
Докосната от слънчевата ти ръка,
потънах в облак от нежност.
Дъхът ти - хладен морски бриз,
бавно подпали страстта ми.
Светлина бликаше от очите, ...
потънах в облак от нежност.
Дъхът ти - хладен морски бриз,
бавно подпали страстта ми.
Светлина бликаше от очите, ...
689
5
Гледах го как потъва. В очите му гледах и нищо не направих.
Знам, че вече ме обвинихте, но чуйте историята ми. За всичко си има причини, моят случай не е изключение. Не ме съдете, това не беше краят на човешки живот. Изпълних молбата на едно болно сърце. Не е от омраза или безразличие, а истинска и ...
Знам, че вече ме обвинихте, но чуйте историята ми. За всичко си има причини, моят случай не е изключение. Не ме съдете, това не беше краят на човешки живот. Изпълних молбата на едно болно сърце. Не е от омраза или безразличие, а истинска и ...
1611
9
Защо ми се губи отрязък?
Къс от време се дави в забрава...
Ритмично сърцето прескача
и в ярост ме блъскат въпроси.
В най-дълбокия сън не заспивах ...
Къс от време се дави в забрава...
Ритмично сърцето прескача
и в ярост ме блъскат въпроси.
В най-дълбокия сън не заспивах ...
858
4
Покани ме в душата си на гости,
тъй както най-добри приятели се канят.
От този спомен мъртво чувство ме обзема
и ме кара очи да затворям...
Никой не посрещна ме сърдечно, ...
тъй както най-добри приятели се канят.
От този спомен мъртво чувство ме обзема
и ме кара очи да затворям...
Никой не посрещна ме сърдечно, ...
623
3
Потънах в тишина и спомени бледни,
пророних сълза, за да се стопля...
Опит направих за теб да си спомня,
но споменът, странно, беше заключен!
Разумът не дава сърцето да види ...
пророних сълза, за да се стопля...
Опит направих за теб да си спомня,
но споменът, странно, беше заключен!
Разумът не дава сърцето да види ...
488
2
Не може да се опише с думи
раздяла между душите влюбени,
така боли от самота, че единствен изход е смъртта.
Ако сърцето може да говори, щеше да крещи...
Спомени нахлуват само в ранените души. ...
раздяла между душите влюбени,
така боли от самота, че единствен изход е смъртта.
Ако сърцето може да говори, щеше да крещи...
Спомени нахлуват само в ранените души. ...
565
2
Сънувал ли си, че падаш? Цялото ти същество трепери...
Дори след съня не можеш да дадеш покой на сърцето си.
Така се чувствам, но не боли. Вече не боли!
Мълчанието издава вината ти! Дори и ти загуби думите си,
а беше така велик в обещания. Нима гордостта ти е ранима? ...
Дори след съня не можеш да дадеш покой на сърцето си.
Така се чувствам, но не боли. Вече не боли!
Мълчанието издава вината ти! Дори и ти загуби думите си,
а беше така велик в обещания. Нима гордостта ти е ранима? ...
1272
2
Ден и нощ се сливат...
Не заспивах, за да не изгубя мисълта за теб.
Прекрасен си, дори да ме мразиш, прекрасен в безразличие, безразличен в любовта...
Не си луд, успокой се... Не се обръщай, няма да видиш никой...
Изпратих ангела си да те пази, шумът е от крилата му. На мен вече не ми трябва... Мен ...
Не заспивах, за да не изгубя мисълта за теб.
Прекрасен си, дори да ме мразиш, прекрасен в безразличие, безразличен в любовта...
Не си луд, успокой се... Не се обръщай, няма да видиш никой...
Изпратих ангела си да те пази, шумът е от крилата му. На мен вече не ми трябва... Мен ...
2491
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
