yankova41
581 резултата
Слънчев лъч
Бродя като скитница у дома,
сякаш нищо не ми познато.
Блъскам се в стените бели,
няма ръце да ме спрат, ...
  300 
В късната есен
Искам да ме споходи радостта.
Жадувам мъжките ръце да ме притиснат.
Тогава звездите ще открия в твоите очи.
Искам да слушам с тебе тишината ...
  265 
Пролет и жажда
Пролет закичила живота
с воал на пъстрите цветя
и всяка тичинка докосва
пролетната ми душа. ...
  237 
Сълза
Не си ли спомняш ти
онези трудни дни?
Не те ли парна сълза
на любяща жена? ...
  388 
Топлината покорява
Вейки покрити със скреж....
Образ отлита, оставил копнеж....
Устни топли! Огънят снега топи...
Сълзи горещи! Природата трепти. ...
  341 
Шегите на вятъра
Единствен вятърът гневно бяга
и вечно някого и нещо гони,
пропъжда, взира се във всекиго.
Грациозно се разхожда по жиците ...
  336 
С обич
Ще горя във моя път,
със сълзи нарисуван,
с тъга и болка сива
и с обич като огън дива. ...
  295 
Огнен миг
Не ме оставяй да стъпвам по жaрава.
Дълго въглените в сърцето си държах.
Животът няма спирачки и продължава,
а времето без тебе в болка преживях. ...
  334 
Да бъда твоя нощ
По-жива е нощта от всеки ден.
Тихо нежни чувства раждат се
в нейната прегръдка.
и едно светило спряло, покрито ...
  354 
Аз съм жива
Времето се връща!
Букет от рози свива.
Съдбата дива!
Радостта разкрива. ...
  377 
Шепти тишината
Слънцето спряло и не грее
една любов изпепелена немее
притихва природата при чувства святи
песните галят нежно, но вече изпяти. ...
  309 
Душевен огън
Обичам те!... Такъв те искам!...
В огнени пламъци аз горя.
Мисълта ми те докосва и усещам.
Силната любов те плаши! С какво живя? ...
  336 
Пареща следа
Аз тичам след залеза вечерен.
Искам да се надбягвам с изгрева.
Вървя по твоите стъпки бързи.
Да те достигна не винаги успявам. ...
  317 
Ранена душа
Душата ми силно ридае.
Душата ми има рана дълбока.
Иска сестра на вятъра да стане,
да се разлива като вълните ...
  522 
Лунна ласка
Една нощ ли е животът?
Или животът в нощите премина
без слънце в облаци дъждовни.
Всяка капчица в росата спряла е сълза. ...
  361 
Сама със себе си
В притихналата стая съм сама.
Долавях само шума на сърцето си.
То биеше лудо, неутолимо, жадно
за очакваната топлина. ...
  362 
Безмъивие
Не е безмълвна самотата.
И никога самотникът не един.
Не е мълчание или смълчаност.
Не е затихнал вятърът. ...
  293 
Мисъл в полет
Крещи любовта като ято изплашени птици.
Лети през мечтите на литнали дни.
И огън разпален в лудост докосва.
и пръсти се вплитат в танца вълшебен. ...
  372 
Към нашето време
Сърцето стана по-добро и топло.
От любов премахнах всичко в душата.
Захвърлих омразата дарила, пошло
заблуда раняваща за миг сърцата. ...
  284 
Ланшна обич
Едно мълчание от ланшна обич.
Едно докосване в забрава.
Нежност и поглед... Думи и жест.
И всичко е спомен, който ранява. ...
  289 
Колко ли струва
Влажен есенен ден.
Виждам те застанал до мен.
Докоснал всякоя струна...
Плачът на цигулка - всяка дума. ...
  373 
Мълчание
Лъжовен бе денят
на първата ми пролет.
Лъжовен си и ти,
защото спрял е моя полет. ...
  338 
В спомена на обичта
Летете, спомени,
с крилете на щастието.
Пренасяйте трепети и чувства,
затопляйте човешката гръд ...
  354 
Раздяла и мъка
Лятна нощ.
Едно момиче хлопна зад себе си
дъсчената порта
и се запъти към загадките на живота. ...
  347 
Срещи и раздели
Влакът ме връща отново към морето.
И отново вълните ме люлеят.
Морската пяна се разлива
като шампанското в нашите чаши. ...
  447 
Живот в умора
Душата ми е уморена и болка свива се в мен.
Защо не тръгнах с любов дарена
в тиха лунна нощ след тъжен ден.
Душата ми е уморена ...
  360 
Аз съм жива
Времето се връща!
Букет от рози свива.
Съдбата дива!
Радостта разкрива. ...
  473 
Нежен път
Скитам по нежният път на нашите чувства.
С ръка докосвам ласките топли.
и ничия ръка за друга нежност не ще докосне
самият теб насън или на яве. ...
  350 
Два ручея
Дълго пътува и спря пред моя праг.
Поглеждам посивялата коса
и хвърлям се обезумяла в прегръдка нежна.
Гальовност на поглед кадифе ...
  405 
Покров
Дъх на цвете!
Диханно и омайващо!
Цвят червен!... Роза...
в себе си вплете. ...
  324 
С приведена глава
Човек след човека редят се в строй,
а гневът ги разнищва.
Не дрънкат стотинки,
шумолят само банкноти. ...
  494 
Брулена душа
Дъх на здравец. Вечна самота.
Каманен звук отеква.
Хълм от жълти маргарити.
Повяхнала съдба. ...
  467 
Очи
Веднъж ли бе когато
аз чувствах твоята ръка.
Галеха ме две очи богато
топяха моята тъга. ...
  386 
В болка и прозрение
Не засипвай нежната трева със сълзи.
Слънцето сърдито не поглеждай.
Не откършвай клонче от стария дъб.
Изплашена птица не прогонвай. ...
  374 
Натежала нежност
В безумна страст душата тръпне,
протегнала завинаги ръце.
Напира пулсът
и ще хвръкне през лудо влюбеното ми сърце. ...
  346 
Писмо
Опитвам се да помълча
и да бъда сама със себе си.
Но уви! Където ида,
където и да погледна - това си ти. ...
  334 
Глътка сладост
Магазинът е затворен.
Илюзии не се продават, нито пък мечти.
Аз никога не съм продавала, а толкова е празно.....
Иска ми се да си купя ...
  402 
В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена утринна роса.
Живяна като цвете без мирис и без цвят. ...
  351 
Малка радост
Море и трева, земя и небе притихват
в скута на полската шир.
А розовият храст със сила омайва
в мириса всяка .страст. ...
  416 
Далечен изгрев
Не се събуждаш два пъти в ранно утро.
Очи отворил-- една е първата зора.
Един е изгрева и залеза е сам.
И вярата в доброто е една. ...
  346 
Предложения
: ??:??