yotovava
2 713 резултата
  887 
Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...
  3070 
Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли.
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...
  2267 
  2254 
ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...
  935  10 
  1779 
  1749 
  836 
ЛЮБОВНА КАРАНТИНА
Макар че ще ми липсват твойте ласки,
животът и без тебе продължава.
Със клечица кибрит на входа драснах,
че трудно от любов се изтрезнява. ...
  609 
Небето дири сигурния пристан,
попадне ли в дъждовна паяжина.
Навярно немислимото си искал,
та пътем двамата да се разминем.
Спасението дебне след завоя, ...
  1386  12 
  687 
МЪЛЧАНИЕТО В ОКОТО НА РИБАТА
Защо не идва никога сама
непредвидимата злина в живота?
Изтрих от паметта си не една
заблуда, че е чест да си самотен. ...
  1397 
  1030 
  920 
  1179 
  1537  12 
  974 
  1050 
  987 
УРОК ПО ПУСКАНЕ НА ХВЪРЧИЛА
Едва ли вече мога да си спомня
как в пролетната привечер в града
един напълно непознат бездомник
научи ме да пускам хвърчила. ...
  663  13 
Отдалечихме се. С години.
И стана някак постепенно.
Ти се разсърди. Без причини.
Аз в самотата хлътнах. Смело.
И после замълчах. Завинаги. ...
  1461 
21 ГРАМА ЗА ПОЛЕТ
Нахраних гълъба с душата си.
Укрепна той и си отиде.
Сега превзема необятите
без страхове от висините. ...
  616 
  1121  14 
  1114 
ТРУДНИТЕ МИНУТИ НА ПОКОЯ
Ледът, неумолим, плени реката,
нахлу във мойта жажда неочакван.
Прекрача ли в мъглата необхватна,
брегът спасителен не е на крачка. ...
  1681 
Сонетите си бели
снегът написа вчера
и голите дървета
облече в пухкав мохер.
С гирлянди и дантели ...
  897  11 
  1611 
  908 
  873 
Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурд ...
  813  18 
Недей лови щурчета в утринта.
Тревата е последният им пристан.
С издрасканата си до кръв пета
готов ли си да следваш всеки писък?
Веднъж ли те, разплакани, отвън ...
  1501  11 
Мис Ана трепереше от вълнение. Най-накрая беше открила прекрасна метафора – шагренови мисли. Три пъти го повтори на глас и всеки път се възхищаваше все повече. Шагрен. Дори звучи някак тайнствено. В един файл събираше всички епитети, които бе срещала из литературните сайтове – тъмни, притаени, отрон ...
  763 
  1241  12 
Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...
  878  14 
Не съм избягала, когато можех.
Родина ей-така не се напуска.
И даже вечерта да е тревожна,
пак слънчице ще грейне на закуска.
При мама ще отида във неделя. ...
  969  11 
Не се научих да търгувам ласка.
Разменя ли се с някаква валута?
Стрелките на часовника ме драскат
за всуе пропилените минути.
Дори да мисля, че съм непотребна, ...
  529 
  976 
  1007 
Здрачът взе да се загърля
като дрипава мома
и на крачка-две, на хвърлей
пътят спира у дома.
Стършелите наедряха, ...
  1379  10 
Ти ли слезе тази сутрин
мълчешком от пустошта
и със скъсани обувки
спря пред моята врата?
И почука – някак плахо, ...
  610 
Предложения
: ??:??