yotovava
2 713 резултата
1209
3
7
ШЕПОТ ПРЕЗ ЧЕРКОВНАТА АПСИДА
Какво ли всъщност е добро?
Любов ли е – да я забравя?
Навярно твоето ребро
избрал е Бог – да ме направи. ...
Какво ли всъщност е добро?
Любов ли е – да я забравя?
Навярно твоето ребро
избрал е Бог – да ме направи. ...
423
7
9
2039
14
18
Установените привички
са най-големият кошмар.
Щом закъснях да те обичам,
да бъда с теб, е Божий дар,
да виждам как те е жигосвал ...
са най-големият кошмар.
Щом закъснях да те обичам,
да бъда с теб, е Божий дар,
да виждам как те е жигосвал ...
530
7
8
Надраскана рисунка с тебешир –
дъждът ще ме изтрие от паважа.
Изтеглям всяка есен на буксир,
преди да ме затрупат кал и сажди,
преди луната – като златен сом, ...
дъждът ще ме изтрие от паважа.
Изтеглям всяка есен на буксир,
преди да ме затрупат кал и сажди,
преди луната – като златен сом, ...
1573
6
9
Заключвам се отново в себе си –
с надеждата да оцелея,
щом примката си е пристегнал
отдавна в мене суховеят.
Светът е разделен на четири. ...
с надеждата да оцелея,
щом примката си е пристегнал
отдавна в мене суховеят.
Светът е разделен на четири. ...
579
8
10
946
1
4
1061
1
3
1040
2
10
1095
1
1
1193
6
10
1086
6
6
1036
3
10
Аз знам, че пак ще дойде зима –
сезонът, който ни разделя.
Едва-едва забележима
тънее юлската постеля.
И в лятото – нехайно още, ...
сезонът, който ни разделя.
Едва-едва забележима
тънее юлската постеля.
И в лятото – нехайно още, ...
1648
22
29
ПОД ФАКЛИТЕ НА ЗАЛЕЗА
Душата ми е стъклена по залез.
А месецът – с какво ли съм му крива? –
погълнат от пълзящата му лава –
последната ми светлина изпива. ...
Душата ми е стъклена по залез.
А месецът – с какво ли съм му крива? –
погълнат от пълзящата му лава –
последната ми светлина изпива. ...
505
5
5
1041
5
5
922
7
За книги, дето не прочетох,
ще жаля и на онзи свят.
Заскита ли веднъж човекът
из царството им, е благат.
И покрив му е всяка дума, ...
ще жаля и на онзи свят.
Заскита ли веднъж човекът
из царството им, е благат.
И покрив му е всяка дума, ...
590
6
8
1151
3
11
Дъждът дойде без теб и изваля,
денят и той така ще си отиде.
Полека ще забравя, че боля.
Ще ставаш постепенно по-невидим.
Тънеят сенките на есента, ...
денят и той така ще си отиде.
Полека ще забравя, че боля.
Ще ставаш постепенно по-невидим.
Тънеят сенките на есента, ...
1509
9
12
1066
4
7
963
2
6
Картини, скрити в паметта,
до днес не са ми дали мира –
светът – потънал в суета,
как изход в тъмното намира?
Среднощ зад стръмния превал ...
до днес не са ми дали мира –
светът – потънал в суета,
как изход в тъмното намира?
Среднощ зад стръмния превал ...
707
11
21
873
8
БЕЗСЪНИЦИ
Как да си продам душата?
Натоварена е с грешки.
Но побира необята,
нежността на таралежа, ...
Как да си продам душата?
Натоварена е с грешки.
Но побира необята,
нежността на таралежа, ...
332
3
6
Пътят кротко лъкатуши
покрай глог и къпинаци.
Нацъфтели диви круши
кимат като пътни знаци.
Спрях ли да се взирам вече ...
покрай глог и къпинаци.
Нацъфтели диви круши
кимат като пътни знаци.
Спрях ли да се взирам вече ...
651
11
10
СКЪСАНИТЕ ОБУВКИ НА ТЪГАТА
Не беше лесно да си тръгна.
До днес не знам защо избягах.
И сякаш станаха на въглен
петите ми във листопада. ...
Не беше лесно да си тръгна.
До днес не знам защо избягах.
И сякаш станаха на въглен
петите ми във листопада. ...
420
7
10
1414
8
10
919
3
10
До подлеза на ларгото в града
в прекрасната неделна синя утрин
две слепи дружки пеят – и дъга
през тънките им кичури се спуща.
И смеят се. Защо ли? Не разбрах. ...
в прекрасната неделна синя утрин
две слепи дружки пеят – и дъга
през тънките им кичури се спуща.
И смеят се. Защо ли? Не разбрах. ...
1524
15
32
Сега съм надживяла суетата
и бавно се завръщам към първичното.
Какво да отнеса със мен оттатък,
освен това, което съм обичала?
Душата натежава ли от спомени, ...
и бавно се завръщам към първичното.
Какво да отнеса със мен оттатък,
освен това, което съм обичала?
Душата натежава ли от спомени, ...
793
7
15
997
1
3
Тишината е мъдрост, която не съм пожелала.
Не посмях да порасна до сянка и дъх на иглика.
Листопадът горчи от тръпчивия вкус на раздяла.
И понеже си тръгваш, ще бъда безсилна да викам.
Прегърни ме, преди да прекрачиш завинаги прага. ...
Не посмях да порасна до сянка и дъх на иглика.
Листопадът горчи от тръпчивия вкус на раздяла.
И понеже си тръгваш, ще бъда безсилна да викам.
Прегърни ме, преди да прекрачиш завинаги прага. ...
1826
10
29
Какво ли дириш тука, птиче клето,
сред лудницата в градския коптор?
Избягай някъде далеч, където
расте калина или дъхав бор.
Със теб да литна искам, но не мога. ...
сред лудницата в градския коптор?
Избягай някъде далеч, където
расте калина или дъхав бор.
Със теб да литна искам, но не мога. ...
639
5
7
Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини ...
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини ...
837
8
18
937
1
10
Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла ...
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла ...
678
6
9
1108
4
5
ЗАБРАНЕНО ЗА АНГЕЛИ
Градът размазва тежкия си грим
и клепките му мигом стават златни.
Преди да тръгнеш, нека помълчим.
Благословена бях със обичта ти. ...
Градът размазва тежкия си грим
и клепките му мигом стават златни.
Преди да тръгнеш, нека помълчим.
Благословена бях със обичта ти. ...
1238
10
10
903
4
8
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
