yotovava
2 626 резултата
1033
4
6
1163
4
4
1173
3
8
1153
5
13
1092
3
7
1500
8
16
1320
2
13
О, колко макове е нарисувал
дъждецът юнски – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.
Такива мигове не се повтарят – ...
дъждецът юнски – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.
Такива мигове не се повтарят – ...
557
10
14
Понякога е нужно да поплачеш,
дори да нямаш никаква причина.
Тогава млъква обезсилен здрачът
и плахо диша утрото в комина.
Трепти просторът от безброй светулки, ...
дори да нямаш никаква причина.
Тогава млъква обезсилен здрачът
и плахо диша утрото в комина.
Трепти просторът от безброй светулки, ...
679
11
12
СЪН С ОТВОРЕНИ ОЧИ
Когато пълнолунието слезе
над покривите, и градът притихне,
отключиш ли от босия си глезен
веригите – притичай през тревите. ...
Когато пълнолунието слезе
над покривите, и градът притихне,
отключиш ли от босия си глезен
веригите – притичай през тревите. ...
749
10
11
Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...
4065
33
42
Да помълчим край огъня сега,
забили тъмни погледи в жаравата.
Необяснима есенна тъга
разстила мокри черги върху прага ни.
Залостен е последният егрек, ...
забили тъмни погледи в жаравата.
Необяснима есенна тъга
разстила мокри черги върху прага ни.
Залостен е последният егрек, ...
815
11
17
Пищят оголените жици
и ронят стон и зъзнещ звук,
и сякаш глътна всички птици
далечният и алчен юг.
С канап небето ли ще вържеш ...
и ронят стон и зъзнещ звук,
и сякаш глътна всички птици
далечният и алчен юг.
С канап небето ли ще вържеш ...
641
4
9
Причината да бъда всичко,
което може да остане,
е само тази, че приличам
по нещо мъничко на мама.
Аз нося дълго на обида. ...
което може да остане,
е само тази, че приличам
по нещо мъничко на мама.
Аз нося дълго на обида. ...
1527
17
29
Спи ли Бог, или въздиша
нощем над света заспал
и по рая си предишен
рони скърби и печал?
Скритом може би поглежда ...
нощем над света заспал
и по рая си предишен
рони скърби и печал?
Скритом може би поглежда ...
532
7
10
КОГАТО ПЪТИЩАТА МЛЪКНАТ
Забравен, пътят сам-самин говори,
че някога е стигал до небето,
че спирал е в дома на чужди хора
и че животът всъщност е пътека. ...
Забравен, пътят сам-самин говори,
че някога е стигал до небето,
че спирал е в дома на чужди хора
и че животът всъщност е пътека. ...
651
7
13
Жабите надуват бузи – тишината се дере,
и мъглата се тътрузи над ръждивото дере.
Бълва бялата си пара дракон с призрачни крила.
Златна есенна кошара сто козици разпиля.
Ветровете на талази бръчкат сивия атлаз. ...
и мъглата се тътрузи над ръждивото дере.
Бълва бялата си пара дракон с призрачни крила.
Златна есенна кошара сто козици разпиля.
Ветровете на талази бръчкат сивия атлаз. ...
476
4
9
Уж никаква, ала стена,
която ни дели на чужди.
Ни аз го търсех, даже – на!
от мене той е нямал нужда.
Но вчера просто с некролог – ...
която ни дели на чужди.
Ни аз го търсех, даже – на!
от мене той е нямал нужда.
Но вчера просто с некролог – ...
483
4
8
Когато ѝ се подиграваха,
и я подритваха с насмешка,
Мария може би съзнаваше,
че всъщност е природна грешка.
Безцветна – като блатна риба, ...
и я подритваха с насмешка,
Мария може би съзнаваше,
че всъщност е природна грешка.
Безцветна – като блатна риба, ...
789
10
16
Квартал – заприличал отдавна на гето –
опоскано и изтърбушено,
бе скътал в най-кривия край под небето
самотна къщурка олющена.
Стопанката – стара, без никакви близки, ...
опоскано и изтърбушено,
бе скътал в най-кривия край под небето
самотна къщурка олющена.
Стопанката – стара, без никакви близки, ...
557
7
17
2570
16
21
Аз съзрях в разцъфтелите клони
вятър с черни криле как нахлу.
Ала Бог не е само икона,
а размирен космически пулс,
който заран в кръвта ми извира – ...
вятър с черни криле как нахлу.
Ала Бог не е само икона,
а размирен космически пулс,
който заран в кръвта ми извира – ...
551
5
11
Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...
685
7
15
През мен проби въздушната трева.
Небето стиска тънкия ѝ корен.
И хоризонтът тъне в синева,
която птица с писък ще разпори.
Услажда ми се тази светлина, ...
Небето стиска тънкия ѝ корен.
И хоризонтът тъне в синева,
която птица с писък ще разпори.
Услажда ми се тази светлина, ...
1369
4
11
Когато вън почука непознат,
недей превърта клю̀ча си повторно.
Останало е малко в този свят
от вярата, надеждата и хората.
Текат ли в тебе мръсните води, ...
недей превърта клю̀ча си повторно.
Останало е малко в този свят
от вярата, надеждата и хората.
Текат ли в тебе мръсните води, ...
585
9
15
Аз цял живот сънувах, че летя
в небе – опожарено и раздрано
от ежби, грях, раздори, суета.
И дирех щастие неизживяно.
Със вас коняче никога не пих. ...
в небе – опожарено и раздрано
от ежби, грях, раздори, суета.
И дирех щастие неизживяно.
Със вас коняче никога не пих. ...
1080
14
20
1365
2
8
В уроците си по солфеж
дъждовни ноти ли разчетох?
Днес слънчевият таралеж
подпали от любов небето.
Поляната, простряла длан, ...
дъждовни ноти ли разчетох?
Днес слънчевият таралеж
подпали от любов небето.
Поляната, простряла длан, ...
661
8
15
Да се смаля до точка тишина
и тя да е достатъчна за всички –
за ровещата в кофите жена,
за стареца със детската количка.
За алчния – че никога не спи, ...
и тя да е достатъчна за всички –
за ровещата в кофите жена,
за стареца със детската количка.
За алчния – че никога не спи, ...
517
8
13
Завързах тишината, да мълчи –
дъжда, когато, смахнат, си говори.
Прогледнали – с ръждясали очи,
навярно по света са много хора.
Разля се после аромат на чай. ...
дъжда, когато, смахнат, си говори.
Прогледнали – с ръждясали очи,
навярно по света са много хора.
Разля се после аромат на чай. ...
783
18
14
Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...
1274
24
36
Какво все още има да делим?
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.
Довчера бяхме млади и добри, ...
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.
Довчера бяхме млади и добри, ...
1253
13
22
Този профил е закрит.
Авторът замина вече.
Вероятно за Мадрид.
Или нейде по-далече.
Беше тук. А днес не е. ...
Авторът замина вече.
Вероятно за Мадрид.
Или нейде по-далече.
Беше тук. А днес не е. ...
650
9
17
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи ...
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи ...
795
8
18
Душата ми ще стане пеперуда,
в мига, когато вече ме напуснеш.
Не се забравя болката от Иуда,
дори да те накара да възкръснеш.
Чертите, по които ще ме дириш, ...
в мига, когато вече ме напуснеш.
Не се забравя болката от Иуда,
дори да те накара да възкръснеш.
Чертите, по които ще ме дириш, ...
488
7
15
1105
4
5
На цигулка ли свиреше Господ
тази вечер във старата кръчма?
Някой беше вратата залостил,
миг преди да започне да мръква.
Седем-осем квартални пияници ...
тази вечер във старата кръчма?
Някой беше вратата залостил,
миг преди да започне да мръква.
Седем-осем квартални пияници ...
797
9
23
Цигулки есенни скрибуцат,
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.
И няма кой да изругае, ...
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.
И няма кой да изругае, ...
663
8
11
По синята хартия на небето
рисувах щъркеловите ята
с парченце златно въгленче, което –
догаряща, ми подари нощта...
... и облаци, които още спяха, ...
рисувах щъркеловите ята
с парченце златно въгленче, което –
догаряща, ми подари нощта...
... и облаци, които още спяха, ...
647
7
17
1186
6
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
