1 420 резултата
НАЙ-СИЛНАТА И СТОЙНОСТНА ВРЪЗКА В ЖИВОТА НА ЕДНА ЖЕНА
Шест и трийсет. По това време от понеделник до петък звъни телефонът ми, за да стана и да се приготвя за работа. Благодаря на онзи сомалийски козар (или етиопски беше), който е открил тази вълшебна течност, с която започвам деня си или нощта си - ...
  3826 
Досега с живата природа, с летните поля, с дъждовете, с изгревите и залезите, приемам като раждане на ухания и свежест, които радват сетивата ми. Така гледам и акварела - тази най-нежна живопис - с настроение и радост, с размисъл, обърнат към собствения ми духовен мир.
Обикновен сюжет - недостъпен и ...
  1122 
В последно време предпочитам да наблюдавам живота и хората отстрани. Просто да си седя и да си гледам. Да анализирам, да оценявам. Честно казано напоследък не откривам нищо ново. Усещам безмълвния им гняв и неудовлетвореност от това, което са, криейки го зад гадните си физиономии.
Хората са станали ...
  1556 
Защо го пиша това и аз не знам...
Докопал съм се до свободно време явно, та вместо да продължа да си чета книжката... Ето ме. Губя си времето, слушайки старичък български рок. Актуална метафора би било - усещам как времето ми се изплъзва като пясък през пръстите. Знам, че ако седя още тука, утре ста ...
  1032 
Колко объркан е понякога животът! Объркан от много лъжи, болка и омраза.
Объркани са и взаимоотношенията ни с хората, които обичаме. Колко нелеп живот живеем понякога...
Лишен от капка смисъл, но все пак - живот!
Колко мечти има, които си остават само мечти, но без реалност...
Те се изгубват малко п ...
  2292 
Не бях никак учудена, когато Той ми се обади и каза бързо в слушалката "Сериозно, трябва да говоря с теб спешно, кажи час!". Отидох на срещата в съвършен вид, това е едно от основните правила, които трябва да следва всяко умно момиче при среща с бившето си гадже, с когото не са се виждали от много в ...
  3983  16 
Посрещнахме и тази Нова година в подпийнало състояние и в приповдигнато настроение с много пожелания и очаквания, но за жалост повечето си остават само напразно казани.
Всички знаем за кошмарното прибиране в първия ден на новата година. Много студена сутрин, температури с много отрицателен знак, за ...
  1653 
Колкото и където и да бягаме спомените ни ни "преследват" навсякъде. В най-неочакван момент "долитат" обратно. Изхвърляме ги в бездната на паметта си, с надеждата, че никога няма да се върнат. Повечето от тях ни напомнят за разочарованията, незаздравените ни рани или недоизживените любови. Но въпрек ...
  3438 
Аз обитавам своя АреаЛ на АЛогичност и АЛюзии, на АЛегории и АЛексика, на АЛексоциации и АЛирика. Боря се за своята индивидуАЛност, за своите идеАЛи, спотАиЛи се максимАЛно дАЛеч от всяка банАЛност. ПарАЛелно с това водя (всеки път!!!!) финАЛна битка със своя отдавна покълнАЛ в АЛичността ми дуАЛизъ ...
  1247 
Плача като за последно (често безпричинно); страх ме е; срам ме е; нямам удоволствия...(Не! Всъщност имам! Едно от малкото ми останали удоволствия е да се самоизтезавам и страдам); нямам смелост да направя нищо друго и това ме подтиска; гневна съм; не ме разбират; намирам оправдание за неуспехите си ...
  2306 
Неангажиращата покана за кафе от една стара приятелка се превърна точно в това, което очаквах. Е, поне бях подготвена. Когато след шаблонния ми въпрос "е, как я караш от последната ни среща?" започна потокът от думи, аз спокойно стоях на червеното кожено диванче в кафето, гледах отрепетирано състрад ...
  2975  19 
Много след шумотевицата, фойерверките и наздравиците с шампанско, съпътстващи дванадесетте удара на часовника, бях се настанила удобно на дивана на приятелката ми. Пихме кафе, аз белех портокал, чиято функция беше да залъже малко къркорещия ми стомах (защото наистина имах нужда от плодове, понеже ня ...
  2034  16 
От малка съм суетна и амбициозна. И с голямо его. Под голямо разбирайте крехко и ранимо. То е същото! Винаги съм изпитвала страх от неодобрение и нехаресване. Много!
Но няма да ви занимавам надълго и нашироко със себе си. Ще започна от тук.
В един прекрасен ден, за мое щастие, попаднах в „Откровения ...
  2216  18 
Как се руши светът... ДА СИ ПРЕДАДЕН
Знаете ли как се руши светът? Трудно е да се опише с думи... Това се случва, когато те предаде любимият човек. Виждаш го все по-рядко и по-рядко, не намирате общи теми за разговор... Очакваш го с нетърпение, а в отговор получаваш хлад и тъпо равнодушие. С всички ...
  1860 
Живее ми се, да! Искам да живея, но в един по-добър и мирен свят, изпълнен с надежда за утрешния ден... Ах, как ми липсва тази жажда да „бъдеш тук и сега”! Да изпиташ всичко истинско, красиво. Да почувстваш прекрасната емоция с всяка клетка на тялото. Гледам напред и ми се живее! В изминалата година ...
  1643 
Писателка съм по душа. Затова най-съкровеното желание, което до сега крих в най-топлото ъгълче на сърцето си, винаги е било да напиша нещо голямо и красиво, нещо, което наистина да е значимо. А също толкова тайно, в себе си винаги съм усещала, че не пиша така въздействащо, както ми се иска. Понякога ...
  1607  11 
Леко отдръпвам завесата. Скоро ще изляза. Виждам жена. Жена, която първо плахо ще наричам „ма-ма". Към която по-късно ще се обръщам с въпросите: „Мамо, какво?" и „Мамо, защо?" Която в пубертета ще нарека „вещица". Която ще имитирам, докато гледам децата си. Която горчиво ще оплаквам, когато се скрие ...
  1169 
Някъде между Живота и Смъртта
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот? ...
  1839 
Любовта е като пътническият влак - пристига и си отива с шума на тракащите колелета
Това се случи сутринта. Денят беше понеделник, времето дъждовно и студено.
Този ден беше последен за нас двамата. Този ден трябваше да се разделим. С тъжен поглед на лицето се изписа на лицето й и със сълзи и трептящ ...
  2865 
Характер
В днешно време характерът е най-обсъжданото психическо качество. Всяка отделна личност има особености на своя характер, която го откроява и го прави индивидуалност. Фактът, че колкото сме различни, толкова и еднакви, поражда разногласия в мненията ни, спорове и дори понякога се стига до по- ...
  6079 
Беше един от онези мрачни, студени и дъждовни дни. Всичко беше потънало в тъмна бездна, до която слънчеви лъчи не достигаха. По улицата се стичаха дъждовните реки. Измежду тях утихваха Нейните стъпки.
Тя въреше по безлюдните улици, поела незнайна посока...
Без посока, без цел, под дъжда, мокра до ко ...
  2939 
Обичам. Обичам толкова много неща.
Обичам миризмата на кафе рано сутрин, когато още не мога да отлепя клепачи. Обичам кристалните капчици, спускащи се по листата на дърветата и цветята. Обичам тишината, която те обгръща, когато си сам вкъщи. Обичам аромата на новата книга. Обичам прашинките, които б ...
  2888 
Върни се отново...
Не по-силен,
не по-луд,
не по-пораснал.
Върни се ти, точно ти. ...
  1403 
Късно е. Седя с чаша в ръка на балкона. Ослушвам се. Воят на освирепялата тишина се блъска в ушите ми. Толкова е късно - чак рано.
Доливам от бутилката, без да гледам. Вперил съм поглед във Витоша – в нищото. Допирам устни до чашата и отпивам. Течността изгаря гърлото ми. Обичам да пия чисто.
Често, ...
  1454 
В края на 2002-ра година.
Полет от София, за Атина – Гърция
Плахо се настанявам в чакалнята на Летище София. След доста обстойна проверка на пътните документи, кратък разпит за „целта на пътуването” ми и „Приятен полет”, най-накрая мога да отдъхна от цялата тази агония. Страхът дали няма да ме върна ...
  3113 
В живота си човек преминава през различни етапи. Понякога допускаме грешки, за които по-късно безкрайно съжаляваме. С тъга откриваме, че хубавите моменти са ни се изплъзнали, минавали са покрай нас, а ние сме останали слепи за тях.
Отправили поглед към бленуваното от нас щастие, уют, любов или пък т ...
  1435 
Някъде там в сърцето
Някъде там... прегърни ме, искам да чувствам силата ти... някъде там, целуни ме, аз моля за прошката ти... Колко струва одобрението ти? Аз нямам пари, мога само да предложа моето сърце, то моли с теб да е. Аз моля за твоята усмивка, моята тъга да победи, аз моля за твоята любов, ...
  2306 
Пиша това в лекция по Висша Математика, странно, но мислите напират в главата ми и е трудно да ги спра. Хаотични.
Бях се зарекла, че никога повече няма да пиша, след онзи ден... но ето, правя го пак, за теб.
Не се смей!
Не съм луда! : )
Изминаха месеци оттогава, но тъгата все още е същата. ...
  1971 
Среща в дъжда
-Крииииис! Крииииис! – чу се далечен вик от края на улицата. – Криииис…
В проливния дъжд постепенно се оформи размитата фигура на момичето, тичащо насам.
-Криииис! – извика отново тя и се спря.
Бе безкрайно уморена. Откога ли го търсеше? Сигурно от часове. Беше цялата подгизнала, дрехи ...
  1315 
Изпълнен съм с любов, обичам постоянно, обичам с кожата си, с органите, с тялото, обичам с цялото си същество... със същата сила и мразя, изпадам в сляпа ярост, разкъсващ гняв! Сенситивността ми ме опъва като струна, но дали обичам/мразя хора, личности или се влюбвам и намразвам ситуации? Ето пример ...
  1175 
Постижимото щастие
Има ли такова нещо като постижимо щастие? Или всичко е заложено вътре в нас и каквото е написано, такова ще стане? Аз мисля, че всичко е въпрос на самовнушение. То е главната причина за нашето щастие и нещастие. Ние, хората, сме склонни много често да изопачаваме истината и да пра ...
  8843 
Drama queen?
Когато целият ни живот е изпълнен със спадове и възходи, където главна роля играе драмата, вярно ли беше, че жените сме цариците на болката, мъката и сърцераздирателните драми? Не ни ли стига нормалната и човешка мъка или просто ни се иска да живеем в някой венецуелски сериал, където гл ...
  2453 
Писма до никъде
„Здравей, мила!
Помниш ли как…” и поредната отминала случка, останала в нашето общо минало. Така започва всяко твое писмо… писмо без отговор…
Ами моите писма? Кой ли знае, та аз винаги пиша просто поредното писмо до никъде… Писма, които ти никога няма да получиш. Писма, които ти нико ...
  1886 
Нуждаем ли се от някой...?
В съзнателния живот на всеки човек рано или късно се появява и този въпрос. Всеки от нас би искал да има до себе си някой, който да е близо до него и с който да може да си каже всичко - добро или лошо. Другар в живота е най-точното определение за това.
Любимият човек е тоз ...
  1696 
Тези редове няма да бъдат запълнени с красив, поетичен текст, описващ лицето, което ми е дало най-ценното, а и на моменти най-болезненото нещо - живот. Затова пък върху тях ще се изпише кратка история на моя живот и лицето, даващо ми надежда да продължа.
Както в много семейства, моето не е цяло и ка ...
  3947 
Отрова, тя няма противоотрова.
Разгражда се във кръвта, бавно прониква и изгаря вени, плът.
Тя е вирус.
За нея няма лек... Няма лекар, който да го открие.
Няма наркотик, който да намали болката изгаряща от вътре. ...
  2232  11 
Търся светлина... Изгарям... губя се в миналото и във водката до мен... Късам листите на розата... Горя ги, мразя ги, треперя от страх...
И тази нощ останах да те чакам, и тази вечер бях лесно заменима... Страх ме е, Господи, страх ме е да те губя, а как не съм щастлива... Даваш всичко, а защо плача ...
  1607 
Сама
На И.
Никога няма да забравя първата ни среща… Никога няма да забравя как ме гледаше, докато не се появи тя… Смятах я за приятелка, но се оказа долна предателка. Тя знаеше колко много те обичам, знаеше как с нетърпение чаках да те видя… Знаеше, че бих дала всичко за да бъда с теб, всичко, за да ...
  2094 
ПЪРВА СРЕЩА
Човек не може да бъде остров затворен сам в себе си... Човек не може да обича скришом, като крадец, крадец на чувства. Откъде идват самотните хора, кой разрешава на сърцето си да остане само? Ако обичаш, можеш ли да бъдеш сам... ако мразиш, колко часа ти остават до самотата?... Понякога ...
  2012  10 
Иска ми се да напиша нещо за смъртността, за посредствеността, за миналото, да има малко любов, малко апатия, депресия и омраза; повечко от миналото, за моя идеал, за забравата, за тъпотата, за скуката, за пошлостта, за клишето, за срама и предразсъдъка, за добротата и наивността. Ще пиша за себе си ...
  942 
Предложения
: ??:??