exuded (Владимир Георгиев)
644 1322
15.06.2023 г., 19:25 ч.

Да видим 

  Журналистика » Други
1185 6 27
1 мин за четене

     Престъпността изтръпна в ужас! Президентът е подписал указ, с който освобождава Гешев като главен прокурор на Република България. Съобразил се е с мотивите на Висшия съдебен съвет и е решил, че този човек все пак трябва да си ходи.

     А сега? Кой ще контролира, координира, направлява, оправосъдява и поощрява престъпността? На кой Господ ни оставаш, президенте, а? Нима не знаеш, че главният прокурор е инструмент на Господ? Очаква се до ден-два Светият синод да анатемоса президента и всички членове на Висшия съдебен съвет.

     За това се вайкат и това питат всички затворници – в пандиза и тези в парламента заключени, охолно облагодетелствани от обществени поръчки, фалити, кюлчета, далавери и откровено пладнешко грабене. Цялата институция на кражбата остава без фундаментален ореол. А какво е България без кражба? Територия, лишена от смисъла на държавната съобщност.

     Споко, бандити. Нищо не е станало. Гешевци в България, колкото щеш. Ще му намерят аватар. Ако не му намерят – ще му заличат длъжността по такъв начин, че този, който го следва или онагледява, да не може да пръдне преди да направи нещо по-лошо. В смисъл: първо да съгласува, после да мисли, а най-накрая – да прави това и онова. Физиологично.

     За един прокурор най-важното е да не мисли. И да не познава изтънко правото, защото онези, дето много са чели, имат досадния навик да се смятат за справедливи. Правото и справедливостта в България се срещат само в Илиянци. Или в ЦУМ. Може и в някой клуб-ресторант. Но никога в съда.

     Не се жалете, не плачете, не оплаквайте инструмента Му. В България нищо не се е променило. Това не е дори началото на края, както е казал Чърчил по друг повод. Този друг повод е бил военен, а у нас войната тепърва предстои.

     Да видим.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Историята е спомен. А спомените са история. Благодаря.
  • без да влагам нищо лично към колегите, историята е курва! и се върти така, в зависимост кой плаща по-добре. затова тя-историята се повтаря без значение кой кога и колко е платил.ментета-фалшификати са правени още преди Христа...
  • Благодаря за коментара, Стойчо Станев. Историята на България е историята на всеки един от нас.
  • Историята на България има един (почти!) незабелележим факт за месец септември от годината. През този месец всяка година отбелязвахме:по силата на исторически събития светли и недотам светли дати!
    И ето, реших да изчакам да дойде отново този месец от настоящата година, за взема участие в дискусията по повод на написаното от Владимир, нали все пак от дистанцията на три месеца наблюдавам процесите и опитите за реформа на "нашето свещено право"?
    Вярвам, че ще се съласите (донякъде!)с мен:засега Реформите са в латентно състояние!Докато стоят нещата така у нас събития с убийствена скорост ни променят...към по зле.Дори в Деня на Съединението бяхме разделени от чувства на ненавист, омраза и липса на толерантност...
  • А напоследък - по много от същото.
  • Благодаря, П.Антонова, Акеми, Dimitar.
  • към palenka - за Пиночет имам особено мнение. бившият ни посланик в Чили/отговарящ и за Аржентина/ ми е разказвал много неща за страната и лично за Пиночет, който между другото е бил противник на военния преврат. Но политиката на Алиенде - /която по нищо не се е отличавала от съвременната диктатура/ го е накарала да приеме. И благодарение на хунтата Чили си стъпва на краката и става една от водещите икономики в Лат.Америка. /приключвам с коментарите под темата/...
  • Трябва ви китайско законодателство, за да се оправите. Друг шанс няма, при положение, че мнозинството е затъпяло и опростачено на максимум.😉
  • Да, Дими, анархията е пагубна за обществото. За съжаление закон и справедливост не винаги вървят заедно. Нещата са сложни, законите обикновено обслужват интересите на управляващите, примери в историята колко искаме. Един от най-бруталните е "Светата инквизиция", в по-ново време Маккартизма и Култа към личността, Пиночет, Мао и др.
  • Благодаря за коментарите, Безжичен, П.Антонова, Dimitar Ikmov. Позволете да мисля, че дисциплината следва реда. Когато ред липсва или е нетъждествен на държавността, дисциплината е откровено насилие.
  • ред и дисциплина трябват. дали по сталински, по вишински, по радевски или по фон йеринг,но трябват!. за сведение на дон бъч имам "бегло" понятие кой е той! въпреки чугунената ми глава с бели коси! иначе следва анархия, в която важи принципа на махно - "бий белите докато почервенеят и червените докато побелеят"...май това ни чака...в разградения двор, наречен РБ.
  • То и прабългарите не са дошли от запад! Последно: монголци или индийци? Все мангали сме!🤣🥳😂
  • Абе всички руски "политици" и неграмотни политически "юристи" са азиатски сатрапи и отпадъци. Я го вижте и сегашния. А като видя и прочета нещо от българин, който много пристрастно използва небългарското собствено и бащино име на "ич" направо ми прилошава. Всичко лошо за България е идвало и идва от Североизтока и Югоизтока! Но още по-лоши са петите.им колони тук.
  • Съгласен с Дон Бъч-Странски. Вишински едва е завършил право, не го е практикувал, но го използвал. И Ленин, и Берия след него са били юристи. Всеки по своему (и понеже в българския език няма дателен падеж, ще кажа - по своя начин, да не ме натири филолог). Аз обичам да чета "Нормативна сила на фактическото" на Живко Сталев. Това е единственият български юрист, който уважавам. Преди него - Венелин Ганев. Но... Вишински е странно загинал, Берия - също. Така си отиват "великите" юристи на Съветска Русия. Няма да забравя като студент как зубрех "Обща теория на правото" на Сергей С. Алексеев - една безумно детайлна книга, която обяснява как думите могат да дадат свойство на мисълта, а не обратното. В два тома.
  • Благодаря, Dimitar Ikimov. Вишински и днес се чете в някои наши университети. А в някои правни кръгове - даже се практикува като художествена гимнастика на закона.
  • Цък, другарю преждекоментирал. В грешка сте, опасявам се. Четете си сам вашия Вишински, там всъщност не "всичко", ами нищо не е казано. По-точно нищо вън от сталинистката кутия на мракобесието. Нито тавариш Сталин, нито копоите му са корифеи на правото. Е, ако проявявате интерес можем да Ви насочим и към други фигури: Келзен, Монтескьо. Стават за четене, ама чугунени глави трудно ги зацепват. А два реда от фон Йеринг (не е нацист, щото знам, че това ще си помислите) струват повече от всички човеконенавистни простотии на Вишинския Ви. Знам че горните имена не Ви говорят нищо, нормално, така са Ви надъхвали, това си знаете. Но не ни натрапвайте несбъднатите си комсомолщини. Вашето време не е нашето, ние не можем да сме като Вас. Сами и поетапно ще прочистваме тази унаследена кочина тук, а като не можете да помагате - не пречете. С уважение към белите Ви коси: порасналите Ви дъщери и синове.
  • явно трябва "главните" да изровят от архивите трудовете на Андрей Януариевич. фамилията му я знаят всички...там е казано всичко. или почти..
  • Благодаря, Ивита, Сенилга.
  • В Украйна имахме 6 президенти от 1991 г. + 1 временен
    имаше 17 главни прокурори +8 временни
    Анализаторите забелязаха, че промяната на ген. Прокурорите обикновено са загрижени да ги следят. Нещо тайно става ясно или ако ген. Прокурорът влезе в политиката.
  • Бая кирливи ризи има за изпиране, а някой оказва се, че знае много. Искам да видя и хъса му, обещал е някъде, че ще се справи.
    Предстои самоизяждане и в най- скоро време един политико- мутренски тумор ще усети тесните стени на канализационния тунел. Твърдя го, защото амбициозната посредственост не може да надскочи себе си, обречена е. Жалко е, че губим време и не градим. В нищо!
    Новото е чисто и просто повторение на старото, изпрано с евтин сапун!
  • Благодаря, приятели. Не се задава нищо хубаво, но поне лошото затъна в себе си.
  • Сарафов и той същата баница ...
  • Грешката на Гешев/какъвто и да е/ беше една единствена. Хвърли камък в смрадливия, прогнил и скапан селски дворен кенеф-наречен съдебна система. Жалко, че камъка не беше по-голям! Вонящите пръски от този акт дълго ще понамирисват и ще оцветяват в "жълто-кафеникави нюанси"...
  • Сега се търси клонинг на Гешев. Утре на друг. И как един читав не предложиха. Много точно си го казал. Гласът на народа сякаш се чува изпод земята.
  • Прекалих с думи, но досадниците все печелят с нахалство. Поне в това се уверих. И квазипарламентарно дори. И друго, не сме погубени, нито сме загубени. Ние, българите, нямаме място за отстъпване, нито основания за това. Трябва да започнем да решаваме сами какво бъдеще искаме за себе си. И да го градим. Радвам се на назначението на новия министър на правосъдието, уверен съм в морала и професионалзима му. Само малко се боя, че е по-мекушав дори от мен. Той ще има да отблъсква външни сили. Злонамерени. Но му вярвам, защото го познавам. Така да го кажа, дами и господа поети, ако той не струва, значи никой от нас не струва.
  • Та, по-нататък. По-нататък, дами и господа, е както сами си го направим: с дипломация, със собствен (а не привнесен, още по-малко заповядан!) ориентир в междунардните отношения днес и оценявайки текущата ситуация по света, но и с незабавни вътрешни реформи. Повсеместни, но най-необходими: правосъдие, просвета, здравеопазване. Аз ще помоля автора да ми прости, че се развихрям под текста му и дето не се съгласявам, че освобождаването на фигурата на гл. пр. произтича от президентския указ. Последният е длъжен само да го одобри (по нашата Конституция даже няма предвидена възможност да бламира този вот, то и по ЗСВ няма уредба). Тоест лицето, което понастоящем представлява и изразява нашия сувернитет пред другите държави няма никакво отношение към решението (опорочено или не) да се махне гл. пр. от Пр.
  • Бях се отказал изобщо да следя този сайт. Отчаял се бях и от разразяващите се личностно-литературни дуели тук, и от самоувереното настояване на творци да се произнасят върху политически и правни теми, по които им липсва базисна осведоменост. Но тази статия и този автор (както винаги) заслужават внимание. Относно прясно освободения гл. пр.: ми ние отначало си го знаехме, дами и господа поети. Писахме и тогава, ама улисани в себе си бяхте, не четохте, не запитахте, не вълнувахте се. Пък ние и акъла му знаехме, и способностите, и цвета на дъждобрана му, и заръченията, които му се следваха. Дет' се вика "както разположен, тъй разложен". И хич не си струваше едва сега ВСС, кажи-речи в същия състав четири години по-късно, ритуално да го гилотинира. Пардон, струвало е, ако фащате намека. Хилех се само на израженията на неколцина от лицата магистратски, и тяхната не е лесна. Но как и да е. Ще продължа в отделен коментар, налага се...
Предложения
: ??:??