exuded

459 резултата
  • Румяна

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Болно му беше да я гледа такава хубава.
    Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците ...
      206  22 
  • Найлонов чувал

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...   107  11 
  • На гарата

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Часовникът е огромен. Отдавна е спрял. Вътре, върху циферблата му, се виждат пожълтели петна. Има умрели мухи. Черният метален кръг, с който е обшито стъклото, е изписан с цифри, едри и разкривени, сигурно е датата на производството. Цифрите не се четат, а числото на годината е просто драсканица.
    Мъ ...
      83 
  • Цвете

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Има едни такива цветенца – нисички и пухкави, с разтворени венци и надиплени листа, има ги в жълто, в червено и в смес между тези две багри. Поне само такива беше виждал Кирил. На терасата на Дора имаше жълти. Тях той харесваше най-много. Всяка пролет майката на Дора засаждаше тези цветенца и като п ...   68 
  • Шея

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    За него казваха, че има едно хубаво качество.
    И толкова. Не говореха повече за него. Достатъчно беше, че това хубаво качество обслужва и задоволява всички. Постепенно така свикнаха с хубавото качество, че забравиха кое е то. Пък и имаше ли значение?
    Симеон беше самотникът от фургона. Нито правеше зу ...
      92 
  • Беседа

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Тогава обичах да се разхождам из парка. Правех го поне три пъти седмично – и в студено, и в топло време. Установих, че Горемият парк не е подвластен на времето: когато се гмурнеш в сенките на високите дървета лете или в дълбокия неоцапан от градския въздух сняг зиме, ти се струва, че всичко е спокой ...   102  13 
  • Из "Събитията на инспектора"

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази, Хумористична
    Най-после съдбата му помогна. Той не търсеше помощта ѝ, мразеше я. Но тайно се надяваше да не му пречи в успеха.
    Ала тя пречеше. Винаги, когато беше напът да открие сензационно истината там, където другите нищо не виждаха, всичко внезапно се объркваше и инспекторът ставаше за смях. Струваше му се, ч ...
      94 
  • Тя

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Елитно изглеждащ господин върви по улицата и се откроява. Не заради цвета на костюма – той е по-скоро черен, доколкото може така да се каже за тъмносивото в мъглявото време на началото на пролетта, когато клоните на дърветата са още черни, небето е ниско и влагата е подгизнала цветовете. Не и заради ...   97 
  • Змеят

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
    Всички в града говореха за Змея.
    Мнозина го бяха виждали – едни в сънищата си, други във въображението, ала никой наяве. Мълвата за него се разпространяваше от къща на къща и от уста на уста. Майките прибираха децата си рано, още преди слънцето да залезе. Страхуваха се да не би Змеят да ги подлъже с ...
      140 
  • Трите фонда

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    На опашката двама брокери разговарят.
    – Ще купувам – казва по-ниският. Облечен е със зелен костюм и вратовръзката му стига чак до коленете. – Сега е моментът.
    Другият е доста по-висок и носи цикламено облекло. Вратовръзката му стига до гърдите и понеже е бяла, прилича на лигавник. Не казва нищо, оче ...
      102 
  • Сняг

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Приказки и произведения за деца
    Телевизорът беше марка „Опера” – старинен предмет, който повече приличаше на шкаф, отколкото на приемник. Той може и да е бил някога приемник, но отдавна не функционираше като такъв. Върху него, внимателно поставена в средата върху дантелена покривка, стоеше саксия със свежо цвете, което бабата редо ...   81 
  • В горичката

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и ...   133  14 
  • Пурпурът

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    Това е хубаво същество – разноцветно. Има крила, закърнели, но като паун разпери ли ги, бухват цветове, преливащи един в друг като в картина на старите майстори. Няма ясни граници на красотата, една линия се застъпва от друга, за да я подчертае и така цялото се превръща в хармония. Загадъчна и търже ...   115 
  • В ляво от челото

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Поезия » Друга
    Има там, в ляво от челото,
    Някаква ужасна мисъл.
    Боли. И стърже на стъклото.
    Студено е. А нямам аспирин.
    Разтривам тази мисъл сутрин, ...
      98 
  • Когато бях овчарче

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Социални
    Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне, та никне. Като че ли някой я тори и полива ката ден, всеки се досеща кой е този някой, но името му е незнайно и умишлено прикрито. Достатъчно е овцете да са нахранени и да не задават излишни въпроси, ...   189  14 
  • Възхищение

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Други
    Възхищавам се на тези, които превръщат слабостите си в героизъм.
    И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
    Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
    Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са ...
      166 
  • Бяла орхидея

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Тя отмести погледа си. Тази бяла орхидея ѝ напомняше на нещо. Ненавиждаше цветята, но сега виждаше в това нещо повече от своята ненавист. Белотата, може би. Забравена, вероятно ненужна, болнична белота. Или тичинките, които... Те приличаха на болка. Да, значи в цветята има болка – каза си. И реши ед ...   112 
  • Спомен

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Поезия » Любовна
    Не бях добър. А можеше да бъда.
    Не бяха думи моите слова.
    Бях горд. До самоотверженост.
    И до глупост при това.
    Понеже нямам вяра в чувства, ...
      103 
  • Зимни импресии

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Първа импресия: Топлина
    Закапчукаха краищата на керемидите. Времето поомекна и тук-таме тревата прогони бялото от себе си. Сякаш отърси от себе си пърхота на зимата. А после стегна. И капките се превърнаха във висулки – дълги. Отначало бяха като пирони, после като носа на Пинокио, накрая станаха дъл ...
      129 
  • Надежда

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Лични
    Надежда се казваше баба. Хубаво име, нали?
    Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
    Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство см ...
      151 
  • Двойно счетоводство

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Нали смесения магазин се води на мое име, трябва да правя ревизия от време на време. Знам, че не ме лъжат хората, обаче не е зле да хвърлям по едно око. Седнал съм на края на единствената маса в ъгъла на магазина и прелиствам търговския тефтер.
    – Стоянке – обръщам се към продавачката, – ти знаеш ли ...
      134 
  • Сняг и слънце

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Валеше дребен сняг, а снежинките, макар и ситни, тежаха и се забиваха в земята като капки дъжд. Поляната започваше да побелява, но неусетно, лека-полека – грееше някакво тъмно и жълто слънце, пробило кой знае как тежките облаци. За първи път наблюдаваше такова явление, беше мистично и затова отвори ...   118 
  • Бадана

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Понеже стана дума, нека ви ракзажа.
    Преди повече от трийсет години работех като млад журналист в хубав вестник. Вестникът се продаваше добре; в петък винаги публикуваха разкази и поезия. Разпространяваше се в малък, но окръжен град. Тогава още нямаше околии. Не че сега ги има. Само са на пътната кар ...
      173 
  • Който губи време, печели по точки

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Други
    Така поне изглежда. Щом не мърда през последните трийсет години, особено през десетилетието, което отмина, значи България има време за губене. И българите в нея – също, поне по-голямата част от тях. Има две основни причини да смяташ, че разполагаш с време за губене: или не знаеш, че си смъртен, или ...   160 
  • Сделка

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Подадоха си ръце.
    – Значи имаме сделка! – засмя се доволно наемодателят. – Нал тъй казват младите?
    Този отсреща пое ръката, като преди това я огледа през очилата си, за да се увери в нещо, и потвърди:
    – Сделка!
    После си помисли: каква сделка? Но се поуспокои при мисълта, че всеки договор е сделка, к ...
      105 
  • Дъжд

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
    Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...
      311  13 
  • Кафе - 3

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
    – Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
    – Дълго или късо? – попита русата продавачка.
    – Като ...
      134 
  • Кафе - 2

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    – Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
    Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Та ...
      135 
  • Кафе - 1

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Тя правеше най-хубавото кафе в квартала. Магазинчето беше съвсем тясно и до щанда се стигаше след кратък преход надолу към някогашно мазе; две стръмни стъпала отделяха улицата от изкуствената светлина на претъпканото повещение. Вътре не можеха да се поберат повече от двама души. Като изключим хубава ...   199  10 
  • Астигматични стъкълца

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Вече е време. Затъмни се. И светлината – такава като през тензух се рони, рехава, разбита; животът не спи, така знам аз, спи само сънят.
    Да, така ми се струва да е. Но аз по-добре да вървя.
    – Остани, майко! – стана синът. – Има още време. Къде ще идеш?
    Няма никъде да ида. Ще си остана сама. Просто и ...
      133 
  • Ковчег на безвремието

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Граждански
    Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде е волно и широко, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние сме щастливи, смятайки, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъ ...   180 
  • Умението да твориш палачинки

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    Прав е Николай Бердяев, че Бог-Творец не е създадел, а само творец. Той не е създал света, а го е сътворил. При това – по свой образ и подобие. Значи светът е съществувал и съществува и извън Бога – поне в онази несътворена част от него, където битува хаотична свобода и нещо друго вероятно.
    Горе-дол ...
      120 
  • Фейлетонни фрагменти на труда

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Журналистика » Социални статии
    Нека условно разделим труда на държавен и частен, нищо че той е най-вече личен. Няма да споменяваме термина производителни сили, защото някои съвременни профсъюзни дейци го смятат само за марксически, сякаш това е достатъчно основание да е неуместен. Маркс е бил икономист, комунизмът за него е платф ...   187 
  • Неудобството да бъдеш плъх

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Граждански
    Почти никой не те обича. Има някои хора и животни, които се страхуват от теб. Това е добре, но те са малцинство. Повечето гледат да те утрепят. Кой с лопата, кой с ръжен, кой с друго. Все ще намерят нещо под ръка да те халосат, за да умреш. И какво си им направил? Нищо и нищичко. Просто си грозен. И ...   196  14 
  • Дъжд с мирис на печени кестени

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Сам избрах деня – събота. Любимият ми ден. Денят, в който се откъсваш от седмицата и не мислиш за следващата. Когато може да бъдеш сам или с друг. Когато може да се напиеш или да гледаш себе си в огледалото, което всъщност е едно и също. В събота не се случва нищо и това е прекрасно. Не се пазарува, ...   212  13 
  • Баба Ене

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Баба Ене имаше перде на очите. Цял живот беше шила с очите си и пердетата, и какво ли не, и сега ушитото се беше лепнало върху ретината ѝ. Трудно виждаше. Беше слаба, белокоса жена. Цял живот – всъщност, откакто я помня, носеше една и съща жилетка, с малки джобджета отстрани, където топлеше студенит ...   196  14 
  • Малка нощна музика - 8

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Излязоха навън. Той я загърна с палтото. Добре че беше гардеробиерът, съвсем внимателен човек с опит в занаята си – веднага позна сивото дълго палто на дамата и не поиска номерчето. Всички академични типове са разсеяни, така знаеше той открай време; трябваше да познава връхните им дрехи по памет. Из ...   109 
  • Малка нощна музика - 7

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Брокерът обичаше предизвикателствата и знаеше, че тази негова любов е вероятната причина да се заеме професионално с борсово посредничество. „Местата са предварително ангажирани” – така прочете в обявата за публичната лекция на професора в аулата на университета. И това веднага го зачовърка – хайде ...   105 
  • Антигравитация

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Социални
    Свикнали сме да смятаме, че доброто е антипод на злото. Те са във вечен антагонизъм, правят си номера, дебнат се едно друго, надхитрят се, понякога се бият. Не са много толерантни едно към друго. Казват, че използвали различни оръжия – не както при равностойните дуели, разпространени през деветнайсе ...   217 
  • Малка нощна музика - 6

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Старецът се размърда.
    – Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
    Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
    – Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
    Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв г ...
      135 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.