exuded
498 резултата
Олигарсите са изедниците на народа.
Така крещят профсъюзни активисти, министри, прокурори, политици и някои редови членове на партии. И обикновени кариеристи и олигофрени. Объркани хора – също.
В този ред. Но в различна последователност. И колко са убедени! А как всичко знаят! Ай, че са умни!
Поняко ...
  75 
На деветнайсетия ден от месец март в 2020-го лето на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял външния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а трябваше направо да изкормя цялото у ...
  117  15 
КОГАТО ВИРУСЪТ НА КОРОНАТА
ПРИСТИГНА В БЪЛГАРИЯ
(Римейк от 23.11.2014 г. в „Откровения“)
Когато заразната болест Корона пристигна в България, властите бяха готови. Както бяха готови преди за борба с Ебола – друг враг на отечеството. Но преди шест лета.
Всички болници и поликлиники, всички медико-диа ...
  73 
Държа го в ръцете си. И докато вървя, го поглеждам. Уж не стискам много, ала ми се струва, че на всеки пет минути увяхва все повече. А до там има още поне тридесет минути. Поне.
Забързвам.
Това цвете не го знам какво е. Изкопах го от градината на баба. Тя, когато вече не можеше да ходи, все ме питаш ...
  141  16 
Дъждът вали на ситни капки. Не е дъжд, душ е.
– Нали? – попита момичето.
Младежът не отговори.
– Не виждаш ли? – повтори тя, докато свиваше чадъра си. – Няма нужда да се пазим. Като душ е. Само малко ще ни намокри. Какво толкова?
Намираха се пред Съдебната палата. ...
  131  13 
Най-сетне я прочетох тая книга. Зачитах я и изоставях, както правех навремето с жените. После тя уж ме търсеше и ме зарязваше, както жените се гавреха с мене. Имаше нещо помежду ни. То беше презрението към любовта.
Ама пак е нещо общо. Макар че звучи кофти.
Не я изоставих. Сложих я на най-ужасно мяс ...
  130  11 
ЕСЕН
Когато започнаха да падат зъбите му, Драгомир реши, че това са дължи на лошото време. За неговите зъби почти всяко време през последнитет тридесет години беше лошо. Но все пак наистина повечето изпопадаха през последните шест.
– Шест години, представяш ли си? – вайкаше се и търсеше обяснение от ...
  205  19 
Ето тази жена исках да видя.
Тази жена. Бяла. Тя беше красива, но не защото имаше рокля, впита в нейното тяло. И не защото устните ѝ кървяха от червилото на студа или защото косата ѝ се спускаше като водопад – това е твърде тъпо и безизразно. Студено беше и нямаше как да не си представя как някаква ...
  106  11 
Първи ден. На закуска изпих две кафета без захар. На обяд, както винаги – в ресторанта с колегите пихме по бира и обядвахме шницел. Беше вкусно. Никога не ям следобед. За вечеря – секс, а след това – свинска пържола и пържени картофи. Без хляб. Чаша вино.
Втори ден. За закуска препечена филийка с ма ...
  123  17 
Този уличен музикант нямаше нищо общо. Нито с времето, нито с мрачната утрин, нито с шума на автомобилите.
Ръмеше и беше сложил мръсна кърпа върху акордеона си. Тя не предпазваше от дъжда, защото беше напълно мокра; усуканите ѝ краища се мушкаха между хрилете на духалото на инструмента и му пречеха ...
  109  11 
Пръкна се поредната година. Вървят една след друга като заточеници, като синджир роби, обсебени от времето. Не му харесваше това. И реши да го обсъди със себе си; седна на стария стол до още по-старата маса на верандата, отпусна се и въпреки хладното време не наметна сетрето си, както обикновено. За ...
  202  14 
Работя точно до сградата на Червения кръст. Една огромна правоъгълна реклама, инсталирана върху покрива, съобщава на света, че тук се помещава седалището на тази важна институция. Четири червени кръста, обърнати към всички посоки на света приканват към нещо или се молят за нещо. Кофти е. По тази при ...
  210  16 
Новината го срази. Строполи се върху креслото в хола и се хвана за главата.
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...
  173  10 
Ю
Младежът идваше всяка сутрин в шест и половина сутринта да му вливат нещо във вените. Носеше абокат, а след манипулацията обвиваха ръката му с бинт. Запечатваха отверстията с лепенки и беше като нов. Все едно се е одраскал леко. Тази болница работеше денонощно.
Трудно говореше. Така и не стана ясно ...
  291  25 
Разрушаването на Берлинската стена беше грешка.
Тя трябваше да остане – символно. От нея да се бяха сътворили врати – прозорци. И не железни, а ефирни завеси трябваше да има. Да минава всеки покрай тях. И да помни.
Демокрацията дойде да руши – видяла в слънцето заря, тя ослепи индивидите, както обич ...
  202  10 
Тази обява привлече вниманието му. Близка му беше, вчера я пусна.
Остави лулата. За миг се загледа как димът очертава кълбове. Красиво.
Стана и се обади.
Разговорът беше дълъг.
Когато се върна, лулата я нямаше. ...
  138 
– Тоя простак, Петър, има тюркоазени очи – каза комшията Ставри и отпи от лимонадата.
Възразих:
– Петър е безочлив човек.
Ставри се съгласи и добави:
– И все пак са тюркоазени. ...
  208  12 
След като свърши лятото, с жена ми решихме да отидем на море.
По-евтино е. Взехме влака и отпрашихме на юг. С малко пари, малко дрехи и малко очаквания бяхме по-весели и щастливи от всички онези, другите с повече пари, повече дрехи и повече очаквания.
Влакът аварира по пътя и виснахме да чакаме на н ...
  147 
Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристаленото узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– О ...
  200  12 
На масата лежи дебела книга с кулинарни рецепти. Вестник, поизмачкан и с дата отпреди няколко месеца. Калъфка за очила. Още една книга се вижда, но в далечния край на масата. Тя е захлупена с кориците нагоре, сякаш някой я е оставил набързо, за да свърши нещо неотложно и да се върне. Тихо. Слънцето ...
  190  16 
Ще бъда кратък като живота и нетъждествен като смъртта, обещавам.
Ето какво се случи.
Ровех в мазето да търся нещо в него. Аз обичам да бъда там. Не е страшно, има лампа. Плъх. И паяжини. За причина не питайте – няма такава. Вероятно.
И ето ти – найлонова торба с прашни книги. Радост!
Повечето от тя ...
  202  12 
Каза на Ая, че отива на работа и затръшна вратата. Изобщо не тръгваше на работа, но трябваше да излезе. Беше летен ден, горещината ръфаше въздуха още в началото на деня. Мина покрай павилиона и си купи цигари. Повървя малко и от друг павилион купи кафе. Изпи го на екс. Това беше дажбата му за деня. ...
  276  12 
Огромна сиво-бяла лава се стичаше по склоновете на високия хълм и покриваше с дебелата си вехта дреха почти целия град. Този съвременен Помпей се гушеше под декемврийската мъгла, комините на по-високите същи важно стърчаха и изпускаха тънки дантели лепкаво бял пушек. От време на време някой слънчев ...
  128 
Тя лети бавно и величествено. С леки махове разцепва съпротивата на въздуха и отново отпуска криле – уверена, горда и спокойна. За нея няма разстояния, няма недостижими места. Тя черпи силата си от слънцето, нали лети толкова близо до него. Затова е така ефирна, лека и бърза като мисъл.
Бих искал да ...
  124 
Една година и осем месеца ми бяха достатъчни, за да разбера, че светът е достатъчно сложен, за да бъде интересен. Всяко нещо си има причина, а всяка причина си има нещо, което остава неизяснено или поне недоизяснено. Е как ще е интересен този свят, щом в него всичко се дължи на друго нещо? Няма мяст ...
  139 
Василена пожела да празнуват рождения му ден с братовчеда ú Филип, той нямаше нищо против, макар че не му беше все едно с кого точно ще бъде. Искаше му се да пийнат някъде по ракия, ама този път не плодова, а от перловата, после да хапнат нещо печено с пържени картофи – Мишо обожаваше картофите, да ...
  178 
“Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...
  175 
5.
Петър Иванов спря за кратко и разсъди: с кого разговаряше? Дали Живко разбираше и дума от изреченото? И защо ли пък трябваше да разбира? Примерно това, което му дойде наум:
– Когато си въобразиш, че си нещо повече от себе си, ти вече нямаш цел, Живко. Така мисля. Най-висшата цел е да се намериш. ...
  126 
4.
След две денонощия в десета стая положението беше различно. Двамата мъже си говореха по-често, без пресекулки и без излишни подозрения. Скоро щяха да се разделят и никога нямаше да се видят повече. Знаеха го и двамата. И сигурно това развърза езиците им.
– Денеска че ме изпишат! – Живко вече не б ...
  136 
3.
В шест и половина сутринта се чуха движения и тропот из коридорите на урологичното отделение:
– Ставайте! Събуждайте се!
В десета стая бяха будни.
Първо легло беше омачкано, скърцащо и мокро. ...
  137 
2.
Горе беше на осмия етаж.
Надена калцуните трудно и реши повече да не ги маха от обувките. Не ако и не го изпишат. Толкова гадна и упорита беше болката да се свие и да ги наложи, само за да не цапа обстановката с присъствието си. Преди година отиде на зъболекар, и това му се случи през тия проклет ...
  164 
1.
А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
Това е толкова вярно. И неубедително.
Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ...
  153 
Обядвам дълго.
Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ...
  148 
Разстоянието помежду ни се смаляваше и у мен растеше някаква тръпчива, невероятно възбудена сила, готова да полети със скоростта на вятъра.
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
  199 
Мъчно ми е за големия плосък камък. Беше някъде началото на ноември, когато го намерих на плажа. Вече не почистваха пясъка, всъщност отдавна не го правеха, нямаше смисъл. Ветровитото време докарваше високи вълни, те стигаха току до крайбрежната алея и дори подриваха асфалтирания път. Тук това не пра ...
  227  15 
Утрото беше необичайно топло – така му се стори на Ивелин. Вече се усещаше леката миризма на липа и пролетта беше в разгара си. Въпреки това валеше всеки ден и хората не се разделяха с палтата и шлиферите си. Предиобед беше слънчево, следобед се смрачаваше и валеше. Понякога удряха и градушки. Това ...
  131 
(Литературно-естетски бележки върху "Красавицата и Звяра")
Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
И после дори да го обикне?
Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до ...
  193  17 
Бавно повдигна металния капак на шахтата. С едната си ръка едва го придържаше, а с другата опипом търсеше края на ръждясалия синджир, за да го прикрепи към куката на оградата. Не успяваше. Другите двама го наблюдаваха безразлично. Носеха фланелки с къси ръкави с логото на фирмата, към която работеха ...
  210  13 
Напиши ми книга. Кривото зъбче настояваше.
Къде? Тъпо го казах, както мога да говоря и да се усещам, когато съм влюбен.
Където ти е удобно. Просто го направи. Има ли значение мястото?
Разбира се, че има значение. Предпочитах дупето. Там се пише най-добре.
Започнах. Този пръст беше неудобен. Кучето м ...
  157 
Болно му беше да я гледа такава хубава.
Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците ...
  354  27 
Предложения
: ??:??