exuded

484 резултата
  • Вратата до ватмана

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Социални
    Разрушаването на Берлинската стена беше грешка.
    Тя трябваше да остане – символно. От нея да се бяха сътворили врати – прозорци. И не железни, а ефирни завеси трябваше да има. Да минава всеки покрай тях. И да помни.
    Демокрацията дойде да руши – видяла в слънцето заря, тя ослепи индивидите, както обич ...
      90 
  • Обява

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Тази обява привлече вниманието му. Близка му беше, вчера я пусна.
    Остави лулата. За миг се загледа как димът очертава кълбове. Красиво.
    Стана и се обади.
    Разговорът беше дълъг.
    Когато се върна, лулата я нямаше. ...
      79 
  • Случка в беседката пред блока

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази, Хумористична
    – Тоя простак, Петър, има тюркоазени очи – каза комшията Ставри и отпи от лимонадата.
    Възразих:
    – Петър е безочлив човек.
    Ставри се съгласи и добави:
    – И все пак са тюркоазени. ...
      119  11 
  • Към морето

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    След като свърши лятото, с жена ми решихме да отидем на море.
    По-евтино е. Взехме влака и отпрашихме на юг. С малко пари, малко дрехи и малко очаквания бяхме по-весели и щастливи от всички онези, другите с повече пари, повече дрехи и повече очаквания.
    Влакът аварира по пътя и виснахме да чакаме на н ...
      88 
  • Чума

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристаленото узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
    – О ...
      108  11 
  • Диалектика

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    На масата лежи дебела книга с кулинарни рецепти. Вестник, поизмачкан и с дата отпреди няколко месеца. Калъфка за очила. Още една книга се вижда, но в далечния край на масата. Тя е захлупена с кориците нагоре, сякаш някой я е оставил набързо, за да свърши нещо неотложно и да се върне. Тихо. Слънцето ...   125  16 
  • Наратив за родната реч

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Лични
    Ще бъда кратък като живота и нетъждествен като смъртта, обещавам.
    Ето какво се случи.
    Ровех в мазето да търся нещо в него. Аз обичам да бъда там. Не е страшно, има лампа. Плъх. И паяжини. За причина не питайте – няма такава. Вероятно.
    И ето ти – найлонова торба с прашни книги. Радост!
    Повечето от тя ...
      118  12 
  • Талисман

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Каза на Ая, че отива на работа и затръшна вратата. Изобщо не тръгваше на работа, но трябваше да излезе. Беше летен ден, горещината ръфаше въздуха още в началото на деня. Мина покрай павилиона и си купи цигари. Повървя малко и от друг павилион купи кафе. Изпи го на екс. Това беше дажбата му за деня. ...   155  10 
  • Есенни мотиви

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Огромна сиво-бяла лава се стичаше по склоновете на високия хълм и покриваше с дебелата си вехта дреха почти целия град. Този съвременен Помпей се гушеше под декемврийската мъгла, комините на по-високите същи важно стърчаха и изпускаха тънки дантели лепкаво бял пушек. От време на време някой слънчев ...   68 
  • Има и такива мечти

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Тя лети бавно и величествено. С леки махове разцепва съпротивата на въздуха и отново отпуска криле – уверена, горда и спокойна. За нея няма разстояния, няма недостижими места. Тя черпи силата си от слънцето, нали лети толкова близо до него. Затова е така ефирна, лека и бърза като мисъл.
    Бих искал да ...
      77 
  • Двама мъже в къщата

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Една година и осем месеца ми бяха достатъчни, за да разбера, че светът е достатъчно сложен, за да бъде интересен. Всяко нещо си има причина, а всяка причина си има нещо, което остава неизяснено или поне недоизяснено. Е как ще е интересен този свят, щом в него всичко се дължи на друго нещо? Няма мяст ...   98 
  • Метафора

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Василена пожела да празнуват рождения му ден с братовчеда ú Филип, той нямаше нищо против, макар че не му беше все едно с кого точно ще бъде. Искаше му се да пийнат някъде по ракия, ама този път не плодова, а от перловата, после да хапнат нещо печено с пържени картофи – Мишо обожаваше картофите, да ...   115 
  • Песоглавие

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Други
    “Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
    Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
    Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...
      106 
  • Там - 5

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    5.
    Петър Иванов спря за кратко и разсъди: с кого разговаряше? Дали Живко разбираше и дума от изреченото? И защо ли пък трябваше да разбира? Примерно това, което му дойде наум:
    – Когато си въобразиш, че си нещо повече от себе си, ти вече нямаш цел, Живко. Така мисля. Най-висшата цел е да се намериш. ...
      87 
  • Там - 4

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    4.
    След две денонощия в десета стая положението беше различно. Двамата мъже си говореха по-често, без пресекулки и без излишни подозрения. Скоро щяха да се разделят и никога нямаше да се видят повече. Знаеха го и двамата. И сигурно това развърза езиците им.
    – Денеска че ме изпишат! – Живко вече не б ...
      95 
  • Там - 3

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    3.
    В шест и половина сутринта се чуха движения и тропот из коридорите на урологичното отделение:
    – Ставайте! Събуждайте се!
    В десета стая бяха будни.
    Първо легло беше омачкано, скърцащо и мокро. ...
      91 
  • Там - 2

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    2.
    Горе беше на осмия етаж.
    Надена калцуните трудно и реши повече да не ги маха от обувките. Не ако и не го изпишат. Толкова гадна и упорита беше болката да се свие и да ги наложи, само за да не цапа обстановката с присъствието си. Преди година отиде на зъболекар, и това му се случи през тия проклет ...
      104 
  • Там - 1

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    1.
    А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
    Това е толкова вярно. И неубедително.
    Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ...
      112 
  • Мистериозен обяд

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Обядвам дълго.
    Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ...
      99 
  • Половината път

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Разстоянието помежду ни се смаляваше и у мен растеше някаква тръпчива, невероятно възбудена сила, готова да полети със скоростта на вятъра.
    – По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
      136 
  • Камък

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Мъчно ми е за големия плосък камък. Беше някъде началото на ноември, когато го намерих на плажа. Вече не почистваха пясъка, всъщност отдавна не го правеха, нямаше смисъл. Ветровитото време докарваше високи вълни, те стигаха току до крайбрежната алея и дори подриваха асфалтирания път. Тук това не пра ...   148  13 
  • Топло утро, ден обикновен

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    Утрото беше необичайно топло – така му се стори на Ивелин. Вече се усещаше леката миризма на липа и пролетта беше в разгара си. Въпреки това валеше всеки ден и хората не се разделяха с палтата и шлиферите си. Предиобед беше слънчево, следобед се смрачаваше и валеше. Понякога удряха и градушки. Това ...   87 
  • Трагизмът на Звяра

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    (Литературно-естетски бележки върху "Красавицата и Звяра")
    Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
    И после дори да го обикне?
    Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до ...
      143  17 
  • Смехът на Ван

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Бавно повдигна металния капак на шахтата. С едната си ръка едва го придържаше, а с другата опипом търсеше края на ръждясалия синджир, за да го прикрепи към куката на оградата. Не успяваше. Другите двама го наблюдаваха безразлично. Носеха фланелки с къси ръкави с логото на фирмата, към която работеха ...   155  13 
  • Книга за нея

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Писма
    Напиши ми книга. Кривото зъбче настояваше.
    Къде? Тъпо го казах, както мога да говоря и да се усещам, когато съм влюбен.
    Където ти е удобно. Просто го направи. Има ли значение мястото?
    Разбира се, че има значение. Предпочитах дупето. Там се пише най-добре.
    Започнах. Този пръст беше неудобен. Кучето м ...
      106 
  • Румяна

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Болно му беше да я гледа такава хубава.
    Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците ...
      299  27 
  • Найлонов чувал

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...   151  11 
  • На гарата

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Часовникът е огромен. Отдавна е спрял. Вътре, върху циферблата му, се виждат пожълтели петна. Има умрели мухи. Черният метален кръг, с който е обшито стъклото, е изписан с цифри, едри и разкривени, сигурно е датата на производството. Цифрите не се четат, а числото на годината е просто драсканица.
    Мъ ...
      116 
  • Цвете

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Има едни такива цветенца – нисички и пухкави, с разтворени венци и надиплени листа, има ги в жълто, в червено и в смес между тези две багри. Поне само такива беше виждал Кирил. На терасата на Дора имаше жълти. Тях той харесваше най-много. Всяка пролет майката на Дора засаждаше тези цветенца и като п ...   105 
  • Шея

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    За него казваха, че има едно хубаво качество.
    И толкова. Не говореха повече за него. Достатъчно беше, че това хубаво качество обслужва и задоволява всички. Постепенно така свикнаха с хубавото качество, че забравиха кое е то. Пък и имаше ли значение?
    Симеон беше самотникът от фургона. Нито правеше зу ...
      191 
  • Беседа

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Тогава обичах да се разхождам из парка. Правех го поне три пъти седмично – и в студено, и в топло време. Установих, че Горемият парк не е подвластен на времето: когато се гмурнеш в сенките на високите дървета лете или в дълбокия неоцапан от градския въздух сняг зиме, ти се струва, че всичко е спокой ...   162  13 
  • Из "Събитията на инспектора"

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази, Хумористична
    Най-после съдбата му помогна. Той не търсеше помощта ѝ, мразеше я. Но тайно се надяваше да не му пречи в успеха.
    Ала тя пречеше. Винаги, когато беше напът да открие сензационно истината там, където другите нищо не виждаха, всичко внезапно се объркваше и инспекторът ставаше за смях. Струваше му се, ч ...
      128 
  • Тя

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Елитно изглеждащ господин върви по улицата и се откроява. Не заради цвета на костюма – той е по-скоро черен, доколкото може така да се каже за тъмносивото в мъглявото време на началото на пролетта, когато клоните на дърветата са още черни, небето е ниско и влагата е подгизнала цветовете. Не и заради ...   131 
  • Змеят

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
    Всички в града говореха за Змея.
    Мнозина го бяха виждали – едни в сънищата си, други във въображението, ала никой наяве. Мълвата за него се разпространяваше от къща на къща и от уста на уста. Майките прибираха децата си рано, още преди слънцето да залезе. Страхуваха се да не би Змеят да ги подлъже с ...
      224 
  • Трите фонда

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    На опашката двама брокери разговарят.
    – Ще купувам – казва по-ниският. Облечен е със зелен костюм и вратовръзката му стига чак до коленете. – Сега е моментът.
    Другият е доста по-висок и носи цикламено облекло. Вратовръзката му стига до гърдите и понеже е бяла, прилича на лигавник. Не казва нищо, оче ...
      140 
  • Сняг

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Приказки и произведения за деца
    Телевизорът беше марка „Опера” – старинен предмет, който повече приличаше на шкаф, отколкото на приемник. Той може и да е бил някога приемник, но отдавна не функционираше като такъв. Върху него, внимателно поставена в средата върху дантелена покривка, стоеше саксия със свежо цвете, което бабата редо ...   130 
  • В горичката

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и ...   206  14 
  • Пурпурът

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    Това е хубаво същество – разноцветно. Има крила, закърнели, но като паун разпери ли ги, бухват цветове, преливащи един в друг като в картина на старите майстори. Няма ясни граници на красотата, една линия се застъпва от друга, за да я подчертае и така цялото се превръща в хармония. Загадъчна и търже ...   172 
  • В ляво от челото

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Поезия » Друга
    Има там, в ляво от челото,
    Някаква ужасна мисъл.
    Боли. И стърже на стъклото.
    Студено е. А нямам аспирин.
    Разтривам тази мисъл сутрин, ...
      131 
  • Когато бях овчарче

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Социални
    Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне, та никне. Като че ли някой я тори и полива ката ден, всеки се досеща кой е този някой, но името му е незнайно и умишлено прикрито. Достатъчно е овцете да са нахранени и да не задават излишни въпроси, ...   250  14 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.