exuded

468 резултата
  • Там - 2

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    2.
    Горе беше на осмия етаж.
    Надена калцуните трудно и реши повече да не ги маха от обувките. Не ако и не го изпишат. Толкова гадна и упорита беше болката да се свие и да ги наложи, само за да не цапа обстановката с присъствието си. Преди година отиде на зъболекар, и това му се случи през тия проклет ...
      31 
  • Там - 1

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    1.
    А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
    Това е толкова вярно. И неубедително.
    Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ...
      79 
  • Мистериозен обяд

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Обядвам дълго.
    Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ...
      64 
  • Половината път

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Разстоянието помежду ни се смаляваше и у мен растеше някаква тръпчива, невероятно възбудена сила, готова да полети със скоростта на вятъра.
    – По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
      108 
  • Камък

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Мъчно ми е за големия плосък камък. Беше някъде началото на ноември, когато го намерих на плажа. Вече не почистваха пясъка, всъщност отдавна не го правеха, нямаше смисъл. Ветровитото време докарваше високи вълни, те стигаха току до крайбрежната алея и дори подриваха асфалтирания път. Тук това не пра ...   118  12 
  • Топло утро, ден обикновен

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    Утрото беше необичайно топло – така му се стори на Ивелин. Вече се усещаше леката миризма на липа и пролетта беше в разгара си. Въпреки това валеше всеки ден и хората не се разделяха с палтата и шлиферите си. Предиобед беше слънчево, следобед се смрачаваше и валеше. Понякога удряха и градушки. Това ...   68 
  • Трагизмът на Звяра

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    (Литературно-естетски бележки върху "Красавицата и Звяра")
    Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
    И после дори да го обикне?
    Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до ...
      110  13 
  • Смехът на Ван

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Бавно повдигна металния капак на шахтата. С едната си ръка едва го придържаше, а с другата опипом търсеше края на ръждясалия синджир, за да го прикрепи към куката на оградата. Не успяваше. Другите двама го наблюдаваха безразлично. Носеха фланелки с къси ръкави с логото на фирмата, към която работеха ...   111  11 
  • Книга за нея

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Писма
    Напиши ми книга. Кривото зъбче настояваше.
    Къде? Тъпо го казах, както мога да говоря и да се усещам, когато съм влюбен.
    Където ти е удобно. Просто го направи. Има ли значение мястото?
    Разбира се, че има значение. Предпочитах дупето. Там се пише най-добре.
    Започнах. Този пръст беше неудобен. Кучето м ...
      85 
  • Румяна

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Болно му беше да я гледа такава хубава.
    Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците ...
      245  22 
  • Найлонов чувал

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...   133  11 
  • На гарата

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Часовникът е огромен. Отдавна е спрял. Вътре, върху циферблата му, се виждат пожълтели петна. Има умрели мухи. Черният метален кръг, с който е обшито стъклото, е изписан с цифри, едри и разкривени, сигурно е датата на производството. Цифрите не се четат, а числото на годината е просто драсканица.
    Мъ ...
      100 
  • Цвете

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Има едни такива цветенца – нисички и пухкави, с разтворени венци и надиплени листа, има ги в жълто, в червено и в смес между тези две багри. Поне само такива беше виждал Кирил. На терасата на Дора имаше жълти. Тях той харесваше най-много. Всяка пролет майката на Дора засаждаше тези цветенца и като п ...   87 
  • Шея

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    За него казваха, че има едно хубаво качество.
    И толкова. Не говореха повече за него. Достатъчно беше, че това хубаво качество обслужва и задоволява всички. Постепенно така свикнаха с хубавото качество, че забравиха кое е то. Пък и имаше ли значение?
    Симеон беше самотникът от фургона. Нито правеше зу ...
      143 
  • Беседа

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Тогава обичах да се разхождам из парка. Правех го поне три пъти седмично – и в студено, и в топло време. Установих, че Горемият парк не е подвластен на времето: когато се гмурнеш в сенките на високите дървета лете или в дълбокия неоцапан от градския въздух сняг зиме, ти се струва, че всичко е спокой ...   139  13 
  • Из "Събитията на инспектора"

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази, Хумористична
    Най-после съдбата му помогна. Той не търсеше помощта ѝ, мразеше я. Но тайно се надяваше да не му пречи в успеха.
    Ала тя пречеше. Винаги, когато беше напът да открие сензационно истината там, където другите нищо не виждаха, всичко внезапно се объркваше и инспекторът ставаше за смях. Струваше му се, ч ...
      112 
  • Тя

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Елитно изглеждащ господин върви по улицата и се откроява. Не заради цвета на костюма – той е по-скоро черен, доколкото може така да се каже за тъмносивото в мъглявото време на началото на пролетта, когато клоните на дърветата са още черни, небето е ниско и влагата е подгизнала цветовете. Не и заради ...   121 
  • Змеят

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
    Всички в града говореха за Змея.
    Мнозина го бяха виждали – едни в сънищата си, други във въображението, ала никой наяве. Мълвата за него се разпространяваше от къща на къща и от уста на уста. Майките прибираха децата си рано, още преди слънцето да залезе. Страхуваха се да не би Змеят да ги подлъже с ...
      181 
  • Трите фонда

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    На опашката двама брокери разговарят.
    – Ще купувам – казва по-ниският. Облечен е със зелен костюм и вратовръзката му стига чак до коленете. – Сега е моментът.
    Другият е доста по-висок и носи цикламено облекло. Вратовръзката му стига до гърдите и понеже е бяла, прилича на лигавник. Не казва нищо, оче ...
      119 
  • Сняг

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Приказки и произведения за деца
    Телевизорът беше марка „Опера” – старинен предмет, който повече приличаше на шкаф, отколкото на приемник. Той може и да е бил някога приемник, но отдавна не функционираше като такъв. Върху него, внимателно поставена в средата върху дантелена покривка, стоеше саксия със свежо цвете, което бабата редо ...   105 
  • В горичката

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и ...   172  14 
  • Пурпурът

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Хумористична
    Това е хубаво същество – разноцветно. Има крила, закърнели, но като паун разпери ли ги, бухват цветове, преливащи един в друг като в картина на старите майстори. Няма ясни граници на красотата, една линия се застъпва от друга, за да я подчертае и така цялото се превръща в хармония. Загадъчна и търже ...   142 
  • В ляво от челото

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Поезия » Друга
    Има там, в ляво от челото,
    Някаква ужасна мисъл.
    Боли. И стърже на стъклото.
    Студено е. А нямам аспирин.
    Разтривам тази мисъл сутрин, ...
      116 
  • Когато бях овчарче

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Социални
    Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне, та никне. Като че ли някой я тори и полива ката ден, всеки се досеща кой е този някой, но името му е незнайно и умишлено прикрито. Достатъчно е овцете да са нахранени и да не задават излишни въпроси, ...   219  14 
  • Възхищение

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Други
    Възхищавам се на тези, които превръщат слабостите си в героизъм.
    И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
    Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
    Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са ...
      194 
  • Бяла орхидея

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Тя отмести погледа си. Тази бяла орхидея ѝ напомняше на нещо. Ненавиждаше цветята, но сега виждаше в това нещо повече от своята ненавист. Белотата, може би. Забравена, вероятно ненужна, болнична белота. Или тичинките, които... Те приличаха на болка. Да, значи в цветята има болка – каза си. И реши ед ...   134 
  • Спомен

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Поезия » Любовна
    Не бях добър. А можеше да бъда.
    Не бяха думи моите слова.
    Бях горд. До самоотверженост.
    И до глупост при това.
    Понеже нямам вяра в чувства, ...
      116 
  • Зимни импресии

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Първа импресия: Топлина
    Закапчукаха краищата на керемидите. Времето поомекна и тук-таме тревата прогони бялото от себе си. Сякаш отърси от себе си пърхота на зимата. А после стегна. И капките се превърнаха във висулки – дълги. Отначало бяха като пирони, после като носа на Пинокио, накрая станаха дъл ...
      145 
  • Надежда

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Лични
    Надежда се казваше баба. Хубаво име, нали?
    Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
    Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство см ...
      182 
  • Двойно счетоводство

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Нали смесения магазин се води на мое име, трябва да правя ревизия от време на време. Знам, че не ме лъжат хората, обаче не е зле да хвърлям по едно око. Седнал съм на края на единствената маса в ъгъла на магазина и прелиствам търговския тефтер.
    – Стоянке – обръщам се към продавачката, – ти знаеш ли ...
      150 
  • Сняг и слънце

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Валеше дребен сняг, а снежинките, макар и ситни, тежаха и се забиваха в земята като капки дъжд. Поляната започваше да побелява, но неусетно, лека-полека – грееше някакво тъмно и жълто слънце, пробило кой знае как тежките облаци. За първи път наблюдаваше такова явление, беше мистично и затова отвори ...   146 
  • Бадана

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Понеже стана дума, нека ви ракзажа.
    Преди повече от трийсет години работех като млад журналист в хубав вестник. Вестникът се продаваше добре; в петък винаги публикуваха разкази и поезия. Разпространяваше се в малък, но окръжен град. Тогава още нямаше околии. Не че сега ги има. Само са на пътната кар ...
      196 
  • Който губи време, печели по точки

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Други
    Така поне изглежда. Щом не мърда през последните трийсет години, особено през десетилетието, което отмина, значи България има време за губене. И българите в нея – също, поне по-голямата част от тях. Има две основни причини да смяташ, че разполагаш с време за губене: или не знаеш, че си смъртен, или ...   182 
  • Сделка

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Подадоха си ръце.
    – Значи имаме сделка! – засмя се доволно наемодателят. – Нал тъй казват младите?
    Този отсреща пое ръката, като преди това я огледа през очилата си, за да се увери в нещо, и потвърди:
    – Сделка!
    После си помисли: каква сделка? Но се поуспокои при мисълта, че всеки договор е сделка, к ...
      121 
  • Дъжд

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
    Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...
      354  13 
  • Кафе - 3

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
    – Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
    – Дълго или късо? – попита русата продавачка.
    – Като ...
      159 
  • Кафе - 2

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    – Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
    Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Та ...
      156 
  • Кафе - 1

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Тя правеше най-хубавото кафе в квартала. Магазинчето беше съвсем тясно и до щанда се стигаше след кратък преход надолу към някогашно мазе; две стръмни стъпала отделяха улицата от изкуствената светлина на претъпканото повещение. Вътре не можеха да се поберат повече от двама души. Като изключим хубава ...   224  10 
  • Астигматични стъкълца

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Вече е време. Затъмни се. И светлината – такава като през тензух се рони, рехава, разбита; животът не спи, така знам аз, спи само сънят.
    Да, така ми се струва да е. Но аз по-добре да вървя.
    – Остани, майко! – стана синът. – Има още време. Къде ще идеш?
    Няма никъде да ида. Ще си остана сама. Просто и ...
      152 
  • Ковчег на безвремието

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Граждански
    Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде е волно и широко, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние сме щастливи, смятайки, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъ ...   206 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.