Лев Николаевич Толстой
Превод на Георги Карадобрев
Царят на Асирия Асархадон завладял страната на цар Лаилие, опустошил и изгорил всичките ѝ градове, жителите заробил, войните убил, а самия Лаилие заключил в клетка.
Една нощ, докато си лежал в спалнята и си мислил с каква смърт да погуби Лаилие, Асархадон чул тихо шумолене, отворил очи и видял старец с дълга сива брада и кротки очи.
- Ти искаш да убиеш Лаилие? – попитал старецът.
- Да, - отвърнал царят. – Само не съм измислил точно как.
- Но всъщност, Лаилие, това си ти - казал старецът.
- Не е вярно, - възразил царят, - аз съм си аз, а Лаилие си е Лаилие.
-Ти и Лаилие сте един и същ човек, - продължил старецът – Само на теб ти се струва, че не си Лаилие и че Лаилие, това не се ти.
- Че как тъй ми се струва? – отвърнал царят. – Ей ме тук, лежа си в меката постеля, обграден от верни роби и робини, и утре пак ще си бъда същият и ще пирувам с моите другари. А Лаилие е като птица в кафез и още утре ще увисне с изплезен език, побит на кола ...