Има дни в живота, има, сякаш дявол ги планува.

И приятел, и роднина, от теб всеки се срамува.
И в душата твоя тежко се съмнение вселѝ,
в часове и дни такива нищо те не веселѝ.
 
Има дни, в които с болка чакаш да зори зората
и с въздишки тежки рани си лекуваш ти в душата.
Като лист увяхнал тихо, който с вятъра лети,
не жалее ти сърцето ни любови, ни мечти.

Има дни, в които мъка, като в клещи зли те стиска,
ръка ти трябва на приятел  – нежна, топла, близка.
Хладен вятърът те шибне. По-студен е от преди,
пустош някаква издъно стяга твоите гърди.

Има дни в живота, има, пътят все надолу води,
стари спомени танцуват, призрачните хороводи.
И поискаш да избягваш, хората, реалността,
погледът безсмислен лута, по невиждани места.

Като гарванови сенки, черни мисли ти в главата,
изход верен не намираш, ни посоката позната.
Болка реже ти сърцето, мъка, блато от тегло,
и след тежките въздишки, мрак по твоето чело.

Има дни, в които биваш без надежда и без полет,
безпокойство те обхваща, болки се в сърцето молят.
Вятър духа безпосочно. И усещаш – ураган,
и не знаеш ни какъв е, в този час, отде довян.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

                                                                            Ima dana

Ima dana kad ti ništa, u životu baš ne ide.
Prijatelji i rodbina, kao da se tebe stide.
U dušu se tvoju slutnja, neka teška tad useli.
-Ima dana i časova, kad te ništa ne veseli.

Ima dana kada s bolom, zoru čekaš da osvane.
U teškome uzdisaju, tražiš lek za svoje rane.
Lelujaš se neprestano, k’o na vetru list uveli.
-Kada srce i ne žali i ne ljubi i ne želi…

Ima dana kad te stisne, k’o klještima neka muka.
I treba ti tada samo, prijateljska, nežna ruka.
Hladan vetar ošine te, iznenada ti zastudi.
-Kad ovlada mračna pustoš u dubini tvojih grudi.

Ima dana u životu, kad nizbrdo sve ti krene.
Pred očima k’o utvare, plešu stare uspomene.
Kad poželiš da pobegneš od stvarnosti i od ljudi.
-Kad ti pogled besmisleno, u daleke ravni bludi.

K’o gavrani senke lete, crne misli su u glavi.
Pokušavaš da pronađeš, u trenutku izlaz pravi.
Bol te seče posred srca, tako muči te i tlači.
-A težak se otme uzdah i čelo se tvoje smrači.

Ima dana kad ostaneš bez poleta i bez nade.
Neki nemir obuzme te, a srcu se bol prikrade…
Vetar duva sa svih strana,osećaš da sve je jači.
-I ti ne znaš u tom času ni otkud je, ni šta znači.
Vesna Stojković