* * * Спит земля в сияньи голубом..
|
* * * Вън излизам сам на пътя влажен. В пустошта, заслушан, Господ бди. Тиха нощ. В мъгла блести паважът. Разговарят тихичко звезди.
Празнично в небето е и дивно! В синкав ореол земята спи… Но защо болея и унивам? Чакам нещо? Жаля, може би…
Вече миналото съм загърбил. В бъдното надеждите не са. Търся свобода, покой усърдно. В сън бих искал да се унеса.
Ала не в гробовната прохлада... Бих желал да спя и ден, и нощ тъй че всеки дъх гръдта да приповдига с притаена мощ,
сладък глас покоя ми да гони, глас, напяващ за любов рефрен, да шуми с лиса и свежда клони тъмен дъб над мене, все зелен. |
© Красимир Тенев Всички права запазени