Once upon a time there was a feeling called Love.It contained all the beauty and happiness in this world,it made us-the human beings believe that we are strong enough to hold on to our dreams and fight for our hopes.The life was pink,everything was shiny and happy..the sun was even smiling.But there's nothing that lasts forever..'cause one day everything comes to an end,the death takes every breath with it's dark hands and leaves nothing but...Emptyness..That's how Love was killed,a young boy was in love with a girl.She was happy,he was too..but his feelings soon changed and grabbed the Love with it's cold fingers..Love died that day.There was no love,there was only a feeling called Misery-the cold kiss of death.It gives us enough power to live every second,to watch the hours pass away,but it doesn't give us power to feel,to breathe,to be happy...That's how we live now,we live but we are empty,we breathe but we are stoned,our hearts beat but we are cold...We look each other with the hope that in our eyes Love will start burning,but there's no Love,there's only a black place,a shadow that is inside us.This shadow is laughing at us,saying "You stupid beings...you couldn't even hold Love..Let me see you now how you will hold the PAIN-my only and precious SLAAAVE!"
So what are we doing now?Answer:We're living with the pain,hiding in the shadows with fear,hoping that one day Love will come for us,because we are too weak to fight for it now and find it by ourselfs...Our time now is called..The End!
Някога е имало чувство наречено Любов.То е съдържало цялата красота и щастие на този свят,карало е нас-хората да вярваме,че сме достатъчно силни за да задържим своите мечти и да се борим за своите надежди.Живота е бил розов,всичко е било светло и щастливо...даже и слънцето се е усмихвало.Но не съществува нещо,което да трае вечно...защото един ден всичко стига до своя край,смъртта превзема всеки дъх с тъмните си ръце и не оставя нищо освен..Празнота..Така бе убита Любовта-младо момче бе влюбено в едно момиче.Тя бе щастлива,той също..но неговите чувства скоро се промениха и грабнаха Любовта със студените си пръсти..Любовта умря в този ден.Нямаше вече Любов,имаше само чувство наречено Нещастие-студената целувка на смъртта.То ни даваше достатъчно сили за да живеем всяка секунда,да гледаме как часовете минават,но не ни даваше достатъчно сили за чувстваме,да дишаме,да бъдем щастливи..Така живеем ние сега-живеем,но сме празни,дишаме,но сме вкаменени,сърцата ни туптят,но сме студени..Гледаме се един друг с надеждата,че в очите ни Любовта ще загори,но няма Любов,има само едно черно място,сянка,която е вътре в нас.Тази сянка ни се присмива,казвайки "Вие глупави същества..дори не можахте да задържите Любовта..Нека ви видя сега как ще издържите на БОЛКАТА-моя единствен и безценен РОБ!"
Е,какво правим ние сега?Отговор:Живеем с болката,крием се в сенките със страх,надявайки се,че един ден Любовта ще дойде за нас,защото ние сме твърде слаби за да се борим за нея сега сами..Нашето време е наречено..КРАЙ!
© Няма значение Всички права запазени